9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ
Една стара поговорка казва „Направи добро и го хвърли в морето". Водим от тая мъдрост капитан Никола Гръблев никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г. в гр. Бургас. Обаче, сп. „Български войн" (кн. 9 от 1965 г., стр. 12-13) Илия Величков подробно изнася този случай.
Кой е този мълчалив герой и какъв подвиг е извършил той?
Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на
148
Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес".
Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина.
Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана. Обаче през 1925 г. арестуват зет му Иван Петков, учител. Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра. Първият въпрос при срещата на Гръблев в София през 1945 г. с ген. Козовски е бил: „Какво направи със сандъчето?" „Потъна в буйните води на Янтра..."
През 1913 г. Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София. След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон. Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех. полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата.
С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници. Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнокръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил. Правете с мен каквото искате... Ето ми бойното снаряжение!" В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите.
„Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника. „Отивай си!", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието. Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд".
Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел.
Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.
След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на
149
ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач.
Капитан Никола Христов Гръблев починал в София на 23.май 1968г.
Илия Габровски
Забележка: По-съкратен очерк е публикуван във в. „Антени" от 6Л/1.1979г.
