Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат. Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага.
Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю". Около Учителя са няколко души приятели, онези, които движат цялата организация на събора, които посрещат и изпращат гостите, настаняват ги, грижат се за прехраната им и т.н. Ето пред тях Учителят се колебае дали датата на събора да бъде на 23.август или на 27 август. Това не е колебание за него, това е колебание за нас. Но той казва: 23. или 27. август. Той казва и изчаква. Изчаква не какво ще каже Савка или заобиколилите го приятели, а какво ще кажат онези представители на Всемирното Бяло Братство от Божествения свят, чийто представител е Учителят и е тук в плът и кръв на земята. Учителят подава за Духовния свят и за Божествения свят своето питане и чака отговор. Но той го прави сега гласно, за да го чуем всички. А Савка иска да се наложи и казва: ,,19.август". Учителят мълчи и накрая издума: „Рекох, 23 август". Той не отстъпи пред Савка, нито пред някоя друга личност. Сега беше Савка. Но утре можеше да бъде някой друг. Съборните дни на Бялото Братство не бяха съборни дни само за нас, братята и сестрите от Изгрева облечени в плът и кръв. Това бяха съборни дни на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената, Техни представители идваха от всички краища на земята, от планетите, от галактиките и от цялата Вселена, Тази Школа бе за пръв път открита от Всемировия Учител Беинса Дуно, както на земята, така и в Духовния свят, така и за Божествения свят. Затова на нашите събори присъствувахме както ние, така и представители на Духовния свят и представители от Божествения свят, но нашите очи бяха закрити, но затова пък усещахме тяхното присъствие като велико вдъхновение и необятност на нашите души.
Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си. А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка. Идва момент когато дресировката отпада и човек се проявява такъв какъвто си е.