6.16.8. Д-Р МИРКОВИЧ ПРИСТИГА В ДИАРБЕКИР,

5 СЕПТЕМВРИ 1874

В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 50, 28 септември 1874, с. 407.

рубрика: Български известия

Плевен, 15 септември

... „Не питай старо, ами питай патило“, казва една от пословиците на нашето робство. Бабичките ни разказват онова, щото записали в продължение на живота си на своите дървени хурки, а ний ще разказваме на децата си това, щото е записано на нашите дебели волски кожи и на обдъргнали магарешки гърбове. Но както и да е, ако аз да бих пожелал да разказвам и на нашите читатели тия истории, то стълповете на „Независимост“ би биле тесни за моят разказ и аз никога не бих свършил описанието на нашите тежки и безчовечни страдания. ...

... Вчера аз приех писмо от Диари-Бекир и бързам да ви известя за положението на нашите нещастни мъченици.

На 5 септември пристигнал там Д-р Миркович с тримата свои другари и бил затворен в една от убийствените Деари-Бекирски тъмници. Преди да пристигнат тие жертви на турското правосъдие, нашите им намериле поръчители, които са готвиле вече да подадат прошение и да се молят за техното освобождение.

Когато ги пуснат, аз ще да се известя и ще да ви пиша. За сега там е станало следующето променение.

Бедният Узунов е хвърлен отново в темницата, а на неговото место е освободен Васил Йонков из Гложене, комуто е станал кефил572 некой си доктор, при когото той ще да слугува. Сичките са живи и здрави до колкото може да бъде здрав човек в тежкия климат на Азия и в несносните темници в Деари-Бекир.”

_______________________________________

572) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Кефил(ин) (ар.-тур.: kefil) - поръчител.