2.15. КАТОЛИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА СРЕД БЪЛГАРИТЕ

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

2.15.1. МЕМОАРИ И СПОМЕНИ

2.15.1.1. ТОДОР ИКОНОМОВ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 59-61.

Мемоарите на Тодор Икономов,256 останали след смъртта му и обнародвани в научното сп. Искра (год. VI, кн. I-II, Шумен, 1896-1897 г.). представляват сериозен извор на сведения по църковния въпрос и по политическата дейност в България за един близо тридесетгодишен период. Те започват от 30 януари 1861 г., когато Т. Икономов пристигнал в Цариград и се присъединил към унията, и свършват с 1889 г.

За настоящото издирване интерес представляват спомените на Т. Икономов за участието му в унията през краткия период от 30 януари до 27 май 1861 г., т. е. от пристигането му в Цариград и присъединяването му към унията, участието му в първото устройство на униатската община, до внезапния упадък на унията след бягството на Йосиф Соколски, когато и сам Т. Икономов, който бе станал униатски йеродякон, я напуснал.

Мемоарите на Т. Икономов съдържат интересни и ценни сведения и наблюдения и бегли характеристики на лица. Авторът съчувствувал на униатството още от по-преди и е пращал дописки за униатския орган в. България (с. 4).257

В Цариград той е участвувал в събранията на по-първите униати, като архимандрит Макарий, Йосиф Соколски, Др. Цанков, д-р Г. Миркович и др. От разговорите си с Цанкова е знаел за неговия западнополитически уклон, изхождащ от убеждението му, че със западна помощ може да се подобри политическото положение на българите в Турция. В полза на това свое убеждение Цанков привеждал примера на мирдитите (албанци), ливанците и др. (с. 5).

Цанков е искал униатската община и цялото униатско движение да бъдат ръководени не от духовни лица униати, а от комитета, в който са преобладавали миряните. Цанков и Миркович били против гледището на Икономова за пълно еманципиране на униатската община от ръководството на Католическата пропаганда, като се признае само върховенството на папата. А лазаристите били на противно мнение. Цанков и Миркович били нейде по средата, но не устоявали гледището на Икономова.

В Икономовите мемоари се разказват любопитни и правдоподобни неща за Й. Соколски, за Макарий и други участници в унията.

След като напуснал унията и завършил Киевската духовна академия, Т. Икономов е участвувал в църковно-народното движение, заставайки на страната на напредничавата група.258

Мемоарите на Т. Икономов били предадени на редакцията на сп. „Искра” от сина му д-р К. Икономов. Редакцията смята, че Т. Икономов в тях безпристрастно е изложил както своите дела, тъй и делата на другите политически и обществени дейци. На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно.

От внимателното им проучване се установява следното:

1. Те не са писани на посочените дати, но Т. Икономов е държал бележки, може би по-пълни, които подире допълнил и преработил. За това може да се съди от много места от мемоарите му (гл. 12 март 1861 г.; също Томина Неделя 1861 г., дето пише: „За сега аз съм дякон”, без да определя кога е станал дякон).

2. Че мемоарите представляват по-късна доплънка и преработка на спомените му, личи и от самия стил. От 1861 г. до приключването им в 1889 г. стилът е еднакъв, и то обработен, което показва късната им редакция.

3. Някои разсъждения за личното поведения на Т. Икономов и за унията, както и за по-късния политически живот в България са оформени след фактите и събитията.

4. Навред в мемоарите личи критично отношение към лица, замисли и събития. А това е могло да стане по-късно.

5. Характеристиките на лицата са бегли, но са обобщаващи и съдържат цялостно впечатление от тях.

Изобщо мемоарите на Т. Икономов не издават непосредност на отбелязаните впечатления, нито някакво противоречие на наблюденията през разни времена, засягащи лица и събития. Всичко това свидетелствува за по-късна редакция на спомените.

Макар и да обхващат кратък период от развитието на униатството, мемоарите на Т. Икономов са ценни, защото съдържат важни данни, към които следва да се отнасяме в голяма степен с доверие.

__________________________________

256) Син на иконом Петър Тодоров от Жеравна (Котленско), роден около 1838 г., учил се в Жеравна, Сливен и София при Сава Доброплодни и Сава Филаретов, по-късно завършва Киевската духовна академия.

(За Т. Икономов гл. Иван Тодоров, Тодор Икономов и дейността му служение на българския народ. София, 1921, с. 120. Това е кратка биография, написана популярно, едностранчиво и ненаучно. По унията авторът е имал пред вид главно мемоарите на Т. Икономов, след това други някои автори, посочени у него под линия).

257) Първата му дописка е от София, 13 дек. 1859, обнародвана във в. България, бр. 40, 24 дек. с. г., в която осмива Цариградски вестник и одобрява в. България. Надъхана е с омраза срещу фанариотите.

258) Гл. Кирил, Патриарх Български, Екзарх Антим. София, 1956, с. 325, 328, 337, 396, 577 и др.