150. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЕВЕТАТА СИМФОНИЯ НА БЕТОВЕН

В.К.: И не случайно, че той идва тука да изнесе Девета симфония. Учителят беше ли на Деветата симфония?

Л.Т.: Той слуша.

В.К.: По радиото?

Л.Т.: Да.

В.К.: По радиото. Не е бил на концерта.

Л.Т.: Не е бил. Грамаден успех имаше. И те имат запис. Деветата е записана и я има в Радиото. Аз сега мога да поискам, ако искат да ме чествуват нещо, да я пуснат, за да ме чуят и мене, ако искат.

Карл Бьом единствено гостуване имаше в Девета симфония. А Карл Бьом го наричаха „Кралят на Виена”. Той беше най-добрият диригент на Деветата симфония.

В.К.: Те я записаха в Радиото, така ли? Записаха я тогава?

Л.Т.: Записана е на плочи и се намира в Радиото. Също и премиерата на „Севилския бръснар” с Едмондо де Веки е записана. Само трябва да я пуснат.

В.К.: И Вашият глас го има там?

Л.Т.: Имат го, разбира се.

В.К.: Да. Това е важно, което ми казвате.

Л.Т.: Каза ми Мария: при едно обръщане към мене могат да го пуснат.

В.К.: Да. Сега на страница 79 от „Разговорите с Учителя” Вие казвате, че сте чели програмата и разбора на Бетовеновото творчество от Христо Панчев на Учителя.

Л.Т.: Да, имам го, имам го.

В.К.: И какво казва Учителят, след като го слуша?

Л ,Т.: Христо Панчев направи разбор на Деветата симфония и пръсна ученици от Музикалното училище между публиката на зала „България” да ги продават. Но Учителят направи разбор на Деветата с много малко думи, което не може да се сравни с никакъв друг разбор.

Имам и разбора на Учителя на Деветата симфония.

В.К.: Той писан ли е или ще бъде прикачен към Девета симфония?

Л.Т.: Той ще бъде прикачен към изпълнението на Деветата но и към „Битието”.

В.К.: Към „Битието”.

Л.Т.: Той казва там: „Празните квинти (ги нарича), с които почва Деветата, изразяват миналите животи и детството на Бетовен.” Много интересно.

В.К.: Значи Вие този материал го имате.

Л.Т.: Имам.

В.К.: Въпрос: Този материал може ли да се прикачи към тези разговори тук или не, да отидат там, към „Битието”?

Л.Т.: По-скоро към нотните издания.

В.К.: За обяснение.

Л.Т.:Да.

В.К.: Като коментар и обяснение.

Л.Т.:Да.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: Тука не може.

В.К.: Ясно, разбрано, тука не може.

Страница 80 от „Разговорите с Учителя”. Ние сме на концерта на Бьом. Униформата на солистите според Бьом са били в черно, така ли?

Л.Т.: Да. От кръста надолу - черно, хористите, а нагоре - бяло; а четири солисти - в черно.

В.К.: Да.

Л.Т.: Аз се явих при Учителя и казах, че Карл Бьом така каза. Той Си позатвори очите и ми каза: Ти няма да облечеш черния цвят на черната ложа. Ти ще си направиш тоалет от син цвят, небесносин. И аз извиках сестра Стойна и тя ми уши тоалет в небесносиньо.

В.К.: Коя е тая Стойна? Шивачка?

Л.Т.: Шивачка, наша сестра. На Изгрева живееше. Да.

В.К.: Вие плат имахте?

Л.Т.: Оттук надолу беше газ, прозрачен; отдолу - атлас, който лъщи отдолу. Всичко това беше светлосиньо. И когато вечерта се явих в зала „България” с този тоалет, Карл Бьом нищо не ми каза. Но Диана Герганова, която беше алт, извика: „Ето я дъновистката! Пристига, каза, с небесносин тоалет, да се отличава от нас.”

Аз се обърнах гърбом и се пъхнах в един ъгъл. - „Тя сега там, каза, прави магии, тя прави магии.”

А всичко туй след концерта го разказах на Учителя. Но когато викаха многократно на сцената Карл Бьом да се яви, той в тъмното ми търсеше ръката, хващаше ме за ръка и с мене излизаше.

А те тичаха след нас. И това се повтаряше много пъти.

Аз всичко туй казах на Учителя, а Той ми каза: Ти, рекох, ще им кажеш: Преди 150 години, когато Бетовен излезе да дирижира своята Девета, беше облечен с един избелял, зеленясал костюм с протрити ръкави и колени.Те ли ще определят цвета?Така ми каза.

В.К.: А той защо е излезнал тогава с този костюм? Не е имал пари или нарочно го е облякъл, защото е с него излизал?

Л.Т.: Е, сега, факт е, че Бетовен е бил със стар, избелял костюм, когато е излязъл - така ми каза Учителят, така го казвам.

В.К.: Сега на страница 80 от „Разговорите с Учителя” Вие споменавате, че хорът ще застане в средата заедно с оркестъра, а другите ще играят. Това се отнася за Паневритмията.

Л.Т.: Това се отнася за Паневритмията.

В.К.: За коя Паневритмия - която Вие сте написали?

Л.Т.: Която ще се играе и която аз съм написала. Защото когато играят и пеят, излиза много фалшиво, защото те са любители и нищо не излиза. А трябва да бъде както трябва. В средата ще бъде хор, оркестър и солисти. А които играят, ще си мълчат, защото пеят фалшиво.

В.К.: Да, така. На 83 страница от „Разговорите с Учителя” Учителят казва: „Тази нова песен сега не трябва да се нотира. Когато я привършим, ние ще я изпълним заедно пред братята и сестрите...”

За коя песен?

Л.Т.: Е, това е „Битието”.

В.К.: За „Битието” се отнася. Така.

Л.Т.: Учителят каза: Аз ще я свиря, ти ще я пееш.