38. ЛУКСАЦИЯТА НА БРАТ ХРИСТО

- КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К.: Да. Искам да ми разкажете нещо за Христо.

Л.Т.: Брат Христо. Какво да Ви разкажа за него?

В.К.: Защото освен Вие, никой не може да ми каже нищо за него, освен Вас.

Л.Т.: Да, верно е. Брат Христо, Учителят ми каза, няколко пъти ми повтори: „Той е чист човек, чист, много чист!” Не само това, но той е адепт, само че много скромен.

А това, дето куцаше, те го наричаха артистите с много обидни имена пред мене.

В.К.: Той от какво куцаше? От крака нещо!

Л.Т.: Едната му ябълка на крака излязла от мястото, когато бил малко момченце.

В.К.: А-а, той е куц още от малък.

Л.Т.: Имал братовчедче и се качили на една череша да берат череши. И като пада от черешата, изскача ябълката на бедрената кост на крачето от дупката, гдето е заложена отстрани на таза.

В.К.: А-а, луксация е имал, травматична луксация на ябълката на бедрената кост на таза.

Л.Т.: И майката, вместо да го пъхне пак тогава - че ще плаче, ще го боли - не я намества обратно, а можело е това да стори, той остава с извадена ябълка. И затова единият крак остава по-къс.

В.К.: А-а, това не го знаех, че го е получил от травма.

Л.Т.: А не, че е роден тъй. Отпосле става.

Брат Христо имаше сестричка, Виктория, и тя е от Братството. Много се обичаха. Понеже те бяха македонско семейство. Те не можеха да разберат, че нашите отношения са абсолютно братски и настояваха да правим граждански брак.

А той ми каза тъй: „Сестра Лилиана, аз съм готов да си замина от този свят и къщичката ми да остане на тебе, да влезеш в нея, но аз не искам да напусна Специалния клас.”

А Специалният клас е за неженени. Същото и аз.

И така стана, че получи хепатит и си замина след това.

Той имаше изключителни музикални дарби, прекрасен глас и изключителни знания по окултните науки. Той беше отличен, виртуозен хиромантик и винаги ми предаваше хиромантия.

И заставаше смирено пред пианото, да разпявам гласа му.

А на мене предаваше физиогномия, френология и много, крайно бе изпълнителен за принципите на Учението.

Той не ми даваше неделен ден да работя, понеже е ден на Господа. Нито едно копче не можех да зашия в неделен ден.

Беше много строг в изпълнение на тия принципи.

И така той предаде Учението на Учителя и на моята майка. И моята майка беше също много крайна. Тя много го уважаваше и ценеше.

В.К.: Той с каква професия беше в София? От какво се изхранваше?

Л.Т.: Той следваше физика. И астрономия малко е учил, но мисля, че не е дозавършил. А работеше като обикновен работник. Бяха го назначили във фабриката „Йорданка Чанкова”, при Лъвовия мост е фабриката, където правят сладки, бонбони и сладки работи. И там го назначиха като дърводелец, да прави кутии, такива работи. Той нямаше завършено, така, дипломно образование, но имаше големи познания.

И бе верно куче до Учителя, верен Негов ученик. Всичко, което ставаше около мене, той го докладваше на Учителя. Учителят го пращаше да следи.

И никога по улиците не се движехме един до другиго. Аз му казвах, че много неудобно ми е така. Той вървеше винаги малко зад мене и не позволи да го облека с хубави дрехи, макар че тогава имах пари и можех да го направя. Ходеше така, малко скъсан.

А аз, като оперна артистка, трябваше да се обличам другояче. И се получаваше наглед нещо рязко.

Никога не сме си говорили на „ти”, само на „Ви”, в учтива форма. И понеже той понесе кръста на страданието ми в Операта, артистите забелязаха, че говорим на „Ви”. Специално са пращали да вървят подир нас, да ни проследят, да слушат, като сме сами, да не би да си говорим на „ти”. И като сме сами, пак си говорехме на „Ви”.

Артистите не искаха да го видят, не го приемаха в турнетата. И той всичко това понасяше. И когато накрая вече, в „Разговорите” тука е писано всичко, той заплака пред Учителя и каза: „Стига, Учителю, тая Опера, стига!”.

Той понасяше най-тежкия кръст. Носеше и моя кръст, и неговия, макар че Учителят му промени името от Кръстю на Христо.

В.К.: А Учителят го беше изпратил да Ви придружава и да Ви помага!

Л.Т.: Той всичко Му докладваше, всичко!