53. ЦИГУЛКАТА НА РУСКИЯ КНЯЗ

25 [т.е 23].08.1943 г.

[понеделник], Изгрева, София

Принесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник. Пред нея имаше едно малко антренце с прозорец, който гледаше в приемната стая за гости. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана, като за чужденци. Брат Христо сложи един будилник между стаята и антрето, така че и те да го виждат и чуват като звъни, защото беше на прозореца.

Преди да се упътим към салона за беседа, брат Христо ни посрещаше винаги на пътеката или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред, до катедрата на Учителя.

Днес е петък [27.08.1943] и брат Христо ни каза, че за днешната беседа ние трябва да искаме разрешение за влизане в салона от Учителя. Аз попитах защо, и брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички. Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха по пътеката напред за салона. Ние с братя Янкови застанахме пред вратата на салона, а брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата на Учителя и Той отвори. Ние чухме как братът попита нещо Учителя и ние, и тримата, заедно с брат Христо, влязохме в салона.

Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние поглъщахме Неговите думи.

Репетициите в Операта бяха започнали.

Срещу дните, когато имаше сутрешна беседа, ние отивахме вечер да спим в стаята за гости и присъствахме на сутрешната беседа. Често аз сядах в средата между двамата братя Янкови, а брат Христо винаги слушаше беседата прав до вратата. За първи път аз го видях да седне, когато Учителят си замина за Невидимия свят и беседите се четяха от братя и сестри.

Учителят говореше за музиката, за пеенето, за цигулари и пианисти. Той говореше и за ангелското пеене.

В приемната стая ние влязохме днес и четиримата: братя Янкови, брат Христо и аз. Тази сутрин Любомир опитваше Учителювите цигулки пред Него. Той Му свиреше части от концерти и Учителят го слушаше със затворени очи.

Няколко пъти Той се качваше горе и донасяше всичките Си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка.

Днес, след беседата, Любомир опитваше Учителювите цигулки. Ние с увлечение слушахме неговото свирене.

Сестри почукаха на вратата за обед.

Учителят отказа да отиде в трапезарията. Той отиде зад паравана и започна да слага чаши за чай на всички ни, с изключение за Него. Запали електрическия чайник, но той беше затегнат и не можеше да се отвори. Брат Христо помогна да се отвори чайникът.

Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Той беше съсредоточен и много радостен. Седна настрани и ни наблюдаваше как ядяхме сладко и пиехме чай с кашкавал и маслини.

Учителят пак се изкачи горе. След малко Той донесе най-хубавата Си цигулка и каза: Аз я оставих за най-подире!

Любомир просто я прегърна и свиреше, и свиреше, и свиреше, и не спираше вече. Той много я хареса и обикна тази цигулка. Той вдъхновено засвири своя Брамс концерт.

Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно тя е била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Казали на Учителя и Той им дал пари, и те веднага я купили.

Той посочи към една цигулка и каза: Ето български Страдивариус.

Любомир почна да свири и на нея. После разбрах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатук [Коста Гнатюк], която е от най-сполучливите му работи. Любомир все свиреше ту на една, ту на втора, ту на трета. Най-много му хареса последната цигулка. Аз виждах как не му се оставяше от ръцете.

Ние целунахме святата ръка на Великия Учител и Му благодарихме.

Господи, помогнете ни да работим в пътя на Любовта, да ходим с всичкото незлобие на сърцето си и Мирът да изгрее за нас.

Господи, закриляй брат Христо и братя Янкови! Амин!