Няма да описвам в подробности политическите и военни събития, които станаха през периода от 1939 г. до 1945 г., но ще дам само контурите на вътрешния и на външния политически живот на България.
Агресията на Германия продължаваше. На 26.IV.1939г. пристигна от Русия Потемкин - пом. министър на външните работи, със задачата да сключи договор с България за ненападение и взаимопомощ. Правителството и короната отказаха. Същата година, на 23 август, се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия. На 1 септември същата година (1939 г.) германските войски нахлуха в Полша.
Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният студент вятър на фашизма. В Румъния и Югославия се създадоха фашистки организации, както и в България, под името „Ратници за напредъка на българщината". През лятото на 1939 г. тези фашистки елементи направиха опит за нападение срещу Изгрева. Ние не се уплашихме, защото бяхме калени в борбите на левите течения.
Бяха обмислили голямо нападение. Бяха се събрали в гората до Изгрева, със сопи и с други предмети за нападение. Това бяха фанатици и бяха платени като наемници. Като научиха приятелите от Изгрева за това нападение, почти всички слезнаха в града. Изгревът се изпразни и останаха само трима човека - аз, Борис Николов и Игнат Котаров. Те стояха целия ден в гората, но не нападнаха Изгрева. Какво се случи, не зная. Вечерта разтревожените приятели се върнаха от града на Изгрева.
Германия се стремеше да прекоси Източна Европа и то, с оглед на нейните висши политически и стопански цели. Румъния беше заставена да върне Трансилвания на Унгария, а на България - Южна Добруджа. Англичаните погледнаха с добро око даването на Южна Добруджа на България, а актът за Трансилвания го сметнаха като диктат. При това положение Балканското споразумение между Румъния, Югославия, Гърция и Турция за запазване на статуквото, стана безпредметно.
За Гърция също не съществуваше вече Балканско споразумение, понеже никой не я подпомогна, след като беше нападната от Италия.
На 25 март 1941 г. Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м. избухна военен преврат, насочен срещу Германия. След 9 дни Хитлер обяви война на Югославия, като след няколко дни Югославия капитулира. Германците заставиха България да влезе и окупира някои от териториите на Гърция и Югославия. Тази фатална грешка на българската политика беше порицана от Учителя.
Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония. Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си.
Учителят изобщо гледаше на политиката и на политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху тялото на народите и след като се износят, се заменят с други.
До този момент авторитетът на Учителя се засенчваше чрез човека, който направи елипсата около котвата. А това бе Любомир Лулчев, който много често правеше лични грешки и засечки на техните правителствени намерения. Но в този момент чашата вече преля и човекът Лулчев изгуби своята роля, неговата интервенция стана безпредметна. В тези политически моменти Учителят ме извика: „Кажи на Лулчев да не се бърка в политиката, а да си пише мемоарите и романите".
Действително неговият дневник, който той написа, изигра голяма роля по време на Народния съд, есента на 1944 г. и заради него той бе осъден на смърт. Години по-късно, въз основа на този дневник, излезе една книга „Възмездието" от Иван Пауновски през 1971г. и чрез Лулчев се атакуваше Учението на Учителя. Отново чрез тази книга се опитаха да насочат българското обществено мнение срещу Учителя и последователите Му.
Ето защо Учителят тогава ми каза: „Кажи на Лулчев да не се бърка вече в политиката, а да си пише романите и мемоарите". Защо ли? Защото наближаваше времето България да направи този исторически завой след 9.IХ. 1944 г., за да се излезе от този магически кръг, в който беше влезнала сама.
Учителят остави нещата да следват своя логичен кармичен път. Германия все повече и повече навлизаше в политическия и стопански живот в България.
На 22 юни 1941 г. германските и румънските войски нахлуха в Бесарабия. Войната срещу Русия беше обявена без формалности. В този момент Учителят предсказа разгрома на Германия. Всичко, което ставаше в България, се следеше от Съветския съюз и той реагира на 11 септември с една нота.
Когато Германия нападна СССР - Русия на 22.VI.1941г., за пръв научих новината, защото работех в Дирекцията на пропагандата и аз я занесох на Учителя пръв на Изгрева. Тогава Учителят лично ми каза следното: „Интересно е, че Хитлер винаги почва своите политически ходове и военни действия при нова луна - при пълнене на луната. А сега я почна на разсип луна - при празнене на луната. Това показва, че ще претърпи крах." И тъй стана, както каза Учителят.
Българският народ в своята цялост държеше за Русия. Тази вековна връзка беше осветена с кръв и меч, но политическите фактори в България не вземаха предвид това положение. Законът за защита на държавата влезе в пълно действие. На съпротивителното движение държавата отговаряше с терор и насилие. Наистина от историята се знае, че всяко ново духовно, или обществено течение винаги върви по пътя на подвиг от жертви, кръв и клади. България на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Англия. България влезе във война почти с целия свят, освен със Съветския съюз. На 16 юни 1942 г. нелегалното радио „Христо Ботев" обяви програмата на Отечествения фронт.
Лично на мен Учителят каза следното, след като България, под давление на Германия обяви война на Англия и на САЩ: „България обяви война на Злото. А пък Доброто обяви война на България." Туй ми направи особено впечатление, върху което мислих много. Това е много важно, защото на 13.XII.1941г. България обяви война на САЩ и Англия. А САЩ обявиха война на България на 5.VI.1942 г., след което започнаха бомбардировките над София.
А СССР - Русия, обяви война на България на 5.09.1944 г. Ето, имате от една страна - изказването на Учителя за Доброто и Злото, а от друга страна - България и онези, които я бомбардираха и след това руснаците я окупираха. Много важни политически паралели за размисъл.
