Разговорите между Учителя, Георги Радев и мен зачестиха. При тези разговори често присъстваше и сестра Мара Гръблашева, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят. Също така интимността ми с Георги Радев се усили. В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „змията - ментор". Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието.
Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот.
Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество.
Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа.
В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва.
Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето.
Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество.
Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност. Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света. Била е много пъти издавана. Георги Радев го преведе, а един приятел, Славчо Славянски, го отпечата към библиотека „Безсмъртни мисли". Този роман има особен чар. Особена мистичност и загадъчност. Когато се чете, упражнява много силно въздействие на човешкото съзнание. Навремето изигра голяма роля за една подготовка към окултното знание, което беше предадено в по-достъпна форма на читателя. Учителят не се е изказал отрицателно за този роман. Имах личен разговор с Него. Имаше известна пресиленост, надценяване на известни неща, разгледани от гледна точка на Учителя и на някои места представляваха една фантазия.
Понеже в Школата на Учителя влизаха хора от разни култури, различни индивидуалности, по различни начини устроени, носещи в себе си представи от различни Школи, затова всичко трябва да се приема с резерви, критичност и предпазливост. Иначе можем да завещаем на поколенията неща, които нямат нито правдивост, нито автентичност.
