286. ВСИЧКО, КОЕТО ВИЖДАМЕ В НАШИЯ
ЧОВЕШКИ СВЯТ Е КОПИЕ ОТ ЕДИН ДРУГ СВЯТ
В това време един селянин се зададе от селото. Той носеше увиснала на една тояга лисича кожа. Христов я загледа с интерес, и почна да се смее.
- Виждате ли тази кожа? - Това е формата, с която е облечена лисицата, а съдържанието на която е хитростта.
Такива и най-различни други форми имат и нашите мисли и чувства, и когато тези същества със стръвта - удоволствието ни подмамят да помислим някоя лоша мисъл или да почувстваме някакво лошо чувство, хващат ни, одират ни психическите кожи и като този селянин помислят да ги продават, защото не само в нашия свят има пазари, и в другите светове има пазари. Всичко каквото виждаме в нашия човешки свят, е копие от един друг свят.
- Нали искате да кажете, както Платон се изразява за „Света на идеите” на първообразите - забеляза Благовест.
- Да, всичко което ние мислим, че сме измислили и това, което за бъдеще ще измислим, го има някъде в природата от която едни неща явно очевидно ги копираме, а несравнено по-голям брой копираме несъзнателно по безбройните пътища на съзнанието и подсъзнанието. Природата ни посветила в идеите си, навела ни на дадени мисли и ние си мислим, че ние мислим, че ние сме се сетили, че ние сме открили това и онова или изобретили, че сме творци.
Това е най-голямата ни измама! Природата, от която сме частица, от милиони и милиони години прави своите опити и твори още много преди създаването на човека. Цялата природа, това е една величествена култура, затова ние не можем да творим, можем само да подражаваме и да копираме от нея. Това трябва да става точно и правдиво, да не изопачаваме първообразите. Тъкмо в това е смисълът на Учителя, да ни посочи смисъла и значението на нещата в природата и в самите нас, за да се ползваме от тях правилно в духа на тяхното предназначение в природата.
Както за детето най-голямо значение има неговата майка, която може истински да го обича и да му дава необходимото, нашата духовна майка е Учителят. Дали формата Му е такава или онакава, дали е облечен с един или друг костюм, дали има връзка, дали е облечен като Христа със сандали... това за тебе няма значение. За тебе има значение да ти дава храна, и като я ядеш, да придобиваш сила.
- Господин Христов, ето сега като Ви слушам, и за Вас мисля, че повече знаете от господин Дънов!
- Зная? Глупости зная! Аз не мога да се сравнявам и с малкото пръстче на Учителя! Че нали това, което зная, Той ме е научил, Той ми е отворил очите да го видя!
- Така ли?
- Разбира се, така! Виж, Слънцето се показва през облак, като че отвори прозорче. Питам те така като ни гледате - мене и Слънцето, кой от двама ни е по-голям? Факт е, че аз съм по-големият - факт е, но не е истина. Така е, защото Слънцето е на милиони километри, а аз съм под носа ти.
- Въпреки многото неприятни неща, до тук всичко ми хареса, но обяснете, защо не казахте всичките тези неща кротко като възпитан човек, така както говори Учителя и братята от редакцията на „Житно зърно”?
- По много причини, някой от които аз вече казах. Това са условията, при които аз давам моите знания! За всяко нещо се заплаща, и за знанието се заплаща.
Аз не искам пари, изобщо знание с пари не се купува, но поставям условието да бъда груб, за да си запазя свободата да бъда какъвто искам, а не какъвто ме искат. Твоя идеал за отношение с другите се отнася за тебе как ти да се държиш. Ти ще приложиш своя идеал в живота си, а мене ще оставиш аз да приложа моя идеал в моя живот. Друг е въпросът, ако те питам какви трябва да бъдат моите отношения с тебе. Ти като си дошъл при мене, ще ме търпиш такъв какъвто съм, ще се подчиниш на моя закон. Аз съм този, който ще определя какви да бъдат отношенията ми с тебе. каква да бъде тяхната форма.
- Господин Дънов е добър, благ, а Вие!
- Аз съм си аз - който не ме харесва, да си гледа работата! Ти и без това каза, че само до някъде ще ме изпратиш, можеш вече да си вървиш.
- Но аз няма да се върна - заяви Благовест. - Моля Ви, по това повече да не говорим! Кажете ми, ако обичате, защо сте избрали за екскурзия тъкмо този студен ден?
- Този ден аз чакам от цяла година! Той е най-богатия ден! От него ще получа най-много и то това, което от никой друг не мога да получа.
Който иска да бъде силен, трябва да избира трудните пътища в живота!
Азът ти е като броня, която от всички страни те обгражда и ти пречи да видиш света такъв какъвто е, и за който свят душата ти копнее. Като те ругая, аз като с чук и длето откъртвам открехи от тази броня, правя по нея дупчици, през които ти можеш да надничаш в мечтания свят. Така че ругаейки те, аз пак ти давам, давам ти възможност да видиш света отвъд твоя аз. Мрамора не може да обвинява скулптора с неговия чук и длето -той вае мрамора. Аз съм работник, затова аз може да се цапам, да бъда напрашен...
