198. ДАЛИ ЩЕ ТЕ БЪДЕ ИЛИ НЯМА ДА ТЕ БЪДЕ
- Е кои дни и в колко часа говори господин Дънов? - запита един от слушащите.
- За външни хора говори всяка неделя от 10 часа.
Госпожицата стана, станаха и двамата служащи. Тя си подаде ръката на Христов. И той беше станал. Без да мисли и Андрей стана, може би по подражание, или по друг някакъв стимул. Христов му се усмихна поощрително, да не се стеснява, да се включи във веригата на царските хора. После се обърна към госпожицата и й заговори:
- Поздрави Негово величество, предай му моите пожелания, разбира се да не сбърка пак след пожеланията на Учителя!
- Вече зная, зная! - завика тя. Христов й се усмихваше и продължи:
- През тази година да му дойде на гости Мъдростта, но той да я задържи при себе си през цялата година! Предай му и този подарък. -Подаде й един пакет. - Аз зная, той си има всичко, но аз му пращам, което си няма - Живото Слово - това, което осмисля всичко, което има, и най-важното - животът му!
После Христов на тримата даде по една ябълка.
Андрей чакаше и на него да даде. Христов схвана пропуска си, затова грабна ябълката от бюрото си и му я даде, като му пожела: „На тебе, да ти се оправят работите през тази година!” Всеки гледаше своята ябълка, и я сравняваше с ябълките на другите. Ябълката на госпожицата сега беше най-хубавата, най-голямата!... После Христов поясни:
- Това е за уравновесяване - всички да са доволни! Учителя винаги оставя и ученика нещо да направи.
- Колко много е умен Учителя, и на каква мъдрост Ви учи! - с искрено възхищение каза тя.
Христов се ръкува с първия прислужник, после с втория, но на него задържа ръката и я отнесе към ръката на Андрей, и с него да се ръкува. Това наложи и на другия прислужник да се ръкува. Госпожицата, след моментно колебание си подаде ръката, и дори му се усмихна.
Андрей не забеляза какви бяха ръцете на прислужниците, но нейната ръка и особено усмивката й ги почувства като усмивка и ръкуване с Бога! От радост, не се чувстваше на земята! Колко малко му беше необходимо, за да бъде щастлив!
Христов го гледаше, и му се радваше на радостта! Христов си служеше с много прости средства, за да направи хората щастливи.
Служащия, който се интересуваше кога говори Учителя, сега запита:
- От къде да си купя книгата „Живото Слово”, която подарявате на Негово величество? - Христов веднага се върна и донесе 4 различни томчета беседи от Учителя, и им ги раздаде. Този път не забрави и Андрей. А на служащия каза:
- Ако искаш повече, ела в неделя, 10 часа сутринта на беседа. Там в Салона, се продават и други беседи.
- Непременно ще дойда, но...
Христов разбра, че не е свободен, затова погледна госпожицата и каза: „Ще те чакам, непременно да ми се обадиш.” После го загледа ясновидски и продължи: „Много скоро ще излезеш от тези условия! Предстои ти бърза еволюция, но знай, че момичето, за което мислиш да се жениш ще те спъне в живота!”
- Знаменит сте господин Христов! - възкликна госпожицата. За него вече има заповед - правят го началник на един от дворците, но той още не знаеше! Чудно нещо, как познахте?! И Негово величество веднъж в канцеларията разказваше, че нещо сте му казали, което само той знаел. На мен кога ще кажете нещо такова господин Христов?
- Ще бъде, ще бъде! - И тя разбра, че сега да каже на нея не е удобно, затова го запита кога да дойде.
- Когато почувстваш, тогава ела.
Прислужникът беше цял озарен и едвам задържаше това, което искаше да каже.
- Аз исках да доведа това момиче, за което Вие казахте, че ще ме спъне, исках да Ви питам дали да се оженя за него - и Вие, без да Ви кажа, ми казахте!
- Отлагай, момичето не е за тебе! - добави Христов.
И Андрей помисли, отвори си устата, но нищо не каза, защото Христов го погледна, усмихна му се дружески и каза:
- Зная и ти искаш, но ти си вече при мене. Радвай се, че си пред всичките!
Когато гостите излязоха на двора, госпожицата стана сериозна, замисли се и колебливо, тихо запита:
- Не влизайте, сега от камиона ще Ви донесем и на Вас подаръци.
- Не, в никакъв случай повече подаръци! Аз те пратих при Учителя, за да научиш закона, че най-напред се дава на Учителя - на големия, и да направиш връзка с едно същество, Което ще стане съдба в живота ти!
- Благодаря, благодаря господин Христов - за друг път ще зная! Но пак щях да забравя - Негово величество каза да Ви напомня, че колата винаги е на Ваше разположение. Кога да я пратя, да се разходите или нещо да си услужите?
- Благодаря, и това ще стане, ще бъде.
- Вие все така казвате: „Ще бъде”, и все нито веднъж досега не е било!
- Ще бъде, ще бъде, когато каже Бог. - И погледна Андрей, който не беше доволен, че помена името на Бога.
- Господи Боже мой, щях да забравя най-важното! - заговори госпожицата. - Негово величество* на няколко пъти ми казваше да Ви кажа: „Ще бъде!”
[*Цар Борис III е син на цар Фердинанд. За него виж в,.Изгревът”, т. 20. с. 904, № 79, с. 928-929, № 182.]
За Христов ясно вече беше, че ще изпълни съвета му.
Тримата тръгнаха към колата на шосето. Те на няколко пъти се обръщаха и усмихваха на Христов, а той им махаше с ръка.
