83. ЧИСТОТАТА НА МИСЛИ, ЧУВСТВА,
ДЕЙСТВИЯ. ЧИСТОТАТА НА СЪЗНАНИЕТО
Понеже става дума за „чистота” и по-нататък пак ще става, и понеже става дума за чистота не в обикновения, общоприетия смисъл, понятието трябва да се изясни.
Ще говорим за вътрешна чистота, чистота на съзнанието, на мислите, чувствата, постъпките, състоянията. Външната, физическата чистота всички я разбират, защото е конкретна и брутално се налага на всяка крачка в живота. За нея ще говорим дотолкова, доколкото е необходимо да изясним вътрешната. Всъщност има само една чистота с много по-широк обхват, част от която се възприема от сетивата и се нарича външна и друга, която не се възприема от сетивата - вътрешна.
На всяка външна чистота отговаря вътрешна, и обратно.* [*Виж „Изгревът”, т. 1.2. изд., с. 86-87.]
Както в тоновата стълбица, на всеки тон от по-долната гама отговаря тон от по-горната гама. Външната и вътрешната чистота са тясно свързани, те са аналогични.
Както певецът лесно пее в средния регистър на гласа си, и колкото отива по-нагоре към по-високите тонове, толкова по-трудно му става, така е и с чистотата - колкото се отива по-нависоко, толкова по-трудно се разбира, защото рядко се насочва съзнанието към височините. Вътрешната чистота е по-лесно достъпна за личности с широко съзнание и такива, които свободно боравят със самонаблюдението. Още по-малко са хората, които могат съзнателно да я пазят и да се ползват от нея в живота.
Здравето и щастието повече зависят от вътрешната чистота отколкото от външната, защото външната е резултат от вътрешната.
Обикновено за вътрешна чистота не се мисли или се мисли като фикция, която няма нищо общо с живота. Вътрешната чистота е атрибут само на човека, защото има отношение към самосъзнанието, каквото само човек притежава. При животните съзнанията, мислите са само единни. Затова някои са отишли още по-далече, като мислят, че човек е дотолкова човек, доколкото има съзнателно отношение към вътрешната чистота. Тя е нещо реално, което действува, независимо дали се знае за нейното съществуване. Външната чистота е конкретна, когато тя се наруши, веднага се открива, и нарушението й лесно се отстранява, а за откриването на нарушената вътрешна чистота трябва знание, воля, време, жертви...
Казваме: чиста дреха, това е дреха по която няма петна и прах, нещо което не е дрехата. Чисто жито - в което няма никакви примеси от къклица, ръж, прах и др. Това е жито, в което няма нищо което да не е жито. Чиста вода - в която няма примеси от други вещества, които не са вода. Чист вълнен плат - който е изтъкан само от вълнена прежда, без примеси от памучни и други прежди, които не са от вълнен произход. Чисто изображение - когато не се смесват два или повече образи, изображението не е замъглено от друго, което да пречи да схванем, разберем, видим ясно изображението. Чиста истина - това е истината, в която няма нищо, което да не е истина, което да е лъжа, нещо което да не се покрива с фактите. Чисто съзнание - съзнание, в което за всяко нещо има само една идея, една мисъл, едно чувство, една постъпка.
Всяко присъствие на второ нещо, прави съзнанието нечисто.
Изобщо, всяко нещо е чисто дотогава, докато в него няма вмъкнати или примесени различни от него елементи. Следователно, всяка борба представя наличност на две неща, които се противопоставят едно на друго, независимо от какъв характер са те: две мисли, две чувства, две постъпки, две идеи, които се противопоставят една друга и раздвояват съзнанието. Това е нечистота, защото е нарушено единството.
Обикновено едната от двете идеи е по-велика, по-красива..., но затова пък по-трудно постижима, изискват се усилия, жертви, воля. Нейното постигане е като изкачване на висок връх: искат се усилия, но затова пък то носи радост, знания, сила и разкрива нови и широки хоризонти. Върховете първи са огрявани от слънцето и от последните слънчеви лъчи.
Другата идея обикновено е лесно постижима, искат се незначителни усилия, в повечето случаи самият процес на постигането й носи удоволствие. Тя е като слизане от висок връх, което става лесно, но затова пък няма никакви перспективи нито широки хоризонти - Слънцето по-късно изгрява и по-рано залязва, нощта е по-дълга. При нея обикновено основен импулс е удоволствието, волята почти не взема участие, затова стечение на времето отслабва, нарушава се равновесието на душевния живот.
Абсолютна чистота на съзнанието имаме, когато на всяка мисъл отговаря съответен импулс за осъществяването й и съответна воля.
Щем това съотношение се наруши и една от трите съставки на съзнанието стане по-голяма или по-малка, настава дисхармония, престава да се реализира дейността на съзнанието. Така тези две идеи разделят съзнанието, но те разделят и силите му и ги противопоставят една на друга. За нуждите на организма остава само разликата от силите, която обикновено не е в състояние да подържа съпротивителната сила на организма от нахлуващите от всички страни, отвътре и отвън противодействия. Организмът или съзнанието вече са изложени на заболяване.
Има съзнания с много широк диапазон от възможности, с големи сили и импулси, изпълнени с велики идеи, за реализирането на които имат достатъчно сили, но тези съзнания могат да бъдат разделени по много въпроси и разликата от силите вече съвсем не е достатъчна за реализирането на тези велики идеи. Тази разлика може да не е достатъчна дори за реализирането на най-обикновените идеи от всекидневието, в някои моменти на живота може да бъде равна на нула.
Такива личности стават безсилни, бездейни, апатични, безразлични към живота, а в действителност в тях бликат огромни сили. Такива личности могат да бъдат гениални, и да не постигат нищо в живота си! А други, с по-ограничени възможности но с единно съзнание - постигат много от своите велики копнежи, и могат да станат творци на велики произведения.
Изобщо, въпросът за единството и чистотата на съзнанието е от жизнено значение, и той не е по-малко важен от въпроса за хляба, водата и въздуха.
Ако не може да се живее без хляб. вода и въздух, също така не може да се живее и с отровни мисли, чувства и раздвоени състояния на съзнанието! Отровността на хляба, водата и въздуха е също нечистота, защото в тях са вмъкнати, примесени вещества които не са хляб, вода, въздух, които ги правят нечисти, отровни. Нечистотата е отрова, която може да бъде по-силна или по-слаба, да действува мигновено или през вековете.
Друг важен въпрос е, как светът се пречупва през чистите и нечисти съзнания. Каква е връзката на чистото и нечистото съзнание със здравето и щастието на хората и крайния извод, че човек не е свободен да мисли, чувствува и постъпва както му хрумне, че има закони в природата, по които се движат мислите, чувствата и постъпките, които ограничават и хората са длъжни да се движат в тези граници.
Трябва да се осъзнае връзката между нарушението на природните закони и наказанието - болести, страдания и противоречия!
Ако обаче, човек следва, изпълнява тези закони, той ще бъде здрав и щастлив. От факта, че човек греши, може да се заключи, че той има известна свобода и разбира се съответна отговорност.
Изворите на всички болести, страдания, се коренят в мислите. Вниманието трябва да се насочи към тях, и още там - в мисълта да отстраняваме причинителите на болестите и противоречията.
Страхът е нечистота, затова раздвоява съзнанието, внася смущение в единството на съзнанието, защото не е присъщ елемент на съзнанието, не е съзнание. Завист, корист, ревност и всички недъзи, са само нечистота в съзнанието на тези, които са ги допуснали. Те внасят в съзнанието им дисхармония, и са причинители на много физически и душевни заболявания.
Първото раздвоение, първата нечистота в съзнанието е внесена още, когато хората са били в Рая. Според легендата за грехопадането, Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване доброто и злото. Първите човеци имаха една идея за това дърво - че от неговите плодове не трябва да се яде. Дяволът изнесе втората идея - че трябва да се яде. Според някой, всяка втора идея е от дявола.
И досега ние повтаряме в най-различни форми, това първо раздвоение на съзнанието.
