Савка беше много болна. Беше се залежала на легло и около нея се въртяха нейни близки и познати, да й услужват. Аз бях тогава учителка. Дойдох една неделя на Изгрева и реших да я видя. А тя е вече тежко болна. Майката не ме пуска при нея. Но Савка, като чу гласът ми, извика: „Мамо, всички да излязат. Само Драга да влезне. Учителят ми каза само с нея да дружа. Само тя ми е вярна." Всички ме гледат недоверчиво и сърдито, но излезнаха. Савка ме прегърна, радва се. Не искаше да яде. Казвам й: „Савке, хапни нещо!" Тя се съгласи и хапна 2-3 залъка. Майка й се зарадва, значи съм добра приятелка на Савка. Самата тя чу какво казва Савка за мен. И това я предразположи към мен.
Учителят е бил на ул. „Опълченска" 66. Било е на 19 август, когато стават съборите на Бялото Братство и на които събори ние присъствахме следващите години. Савка сутринта влиза в стаята на Учителя и Му поднася чай. Поставя подноса на масата и се приближава при Учителя, да Му целуне ръка. Казва й: „Не ми целувай ръка. Аз не съм Учителя." Савка се изненадва, защото вижда пред себе си тялото на Учителя. Учителят говори, но не е Той. Има разлика в гласа. Гласът е по-строг и по-метален. Пита Го: „Кой сте Вие?" „Аз съм Старият брат. Учителят е горе на Небето, на събор на Бялото Братство. Остави ме тук, да Му пазя тялото". Савка започва да разпитва и да задава различни въпроси. Старият брат започва да разказва какво е горе на Небето, какви са съборите и още много неща. Тези срещи продължават цели седем дни и Савка е стенографирала всички тези разговори и след това ги бе дешифрирала, и бе ги написала на пишеща машина. И Борис и компания, точно това са търсили, намират разговорите и ги прибират. Тръгват си и й нареждат да си пусне ръцете и й казват, че вече е свободна. Това много притесни Савка и възмути всички, които чуха тази история от нейната уста. А разговорите може би след време ще ги четете. Те са много интересни и поучителни.
Савка ми разказваше и един друг случай: Савка си беше ушила панталон, но тя беше пълничка и на нея панталон не й отиваше. Обула панталона и влезнала при Учителя, с панталона. Учителят я вижда и извиква: „Вън. Вън. Да не си стъпила друг път тук с панталон. Жените трябва да бъдат с рокля, а мъжете с панталон!" Тя излиза от стаята, събула панталона, облича си рокля и така влиза при Него. „Втори път да не съм те видял с панталони! Жената не трябва да носи панталони." По-късно Учителят засегна този въпрос в една от своите беседи - защо жената трябва да носи рокля, и защо мъжът трябва да носи панталони. А сега виждам, разни млади сестри носят панталони, че дори с панталони играят Паневритмия, протягат разни бедра и крака и показват, че играят Паневритмия. Те не играят Паневритмия, а чрез панталоните си показват краката. За какво ги показват, те си знаят най-добре. Но и ние, които гледаме тези бедра с панталони, знаем също защо ги показват. Но това вече не е Паневритмия, а е нещо съвсем друго. Затова аз казвам: „Вън панталоните на сестрите от кръга на Паневритмията". Учителят е дал кройка на роклите за Паневритмията. Намерете я, ушийте си рокли и с тях играйте. Той даде и три цвята на роклите: розов, светло син и бял. Ето една поучителна история от Савка, която трябва да запомните. Ученикът трябва да си научи урока.
