4. МЯСТО И ВРЕМЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ
4.1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО И ВРЕМЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО
1. Щастливият случай за l-ия трус на земетресението в гр. Търново и Горна Оряховица на 1 юни през 1913 г., в 11 часа и 33 минути, ден Велика събота.
2. Сляпата случайност на земетресението във Велика събота, когато всички чиновници са разпуснати заради Великден.
3. Определеният и насрочен час на земетресението в 12 часа през нощта.
4. Кой от Невидимият свят определя времето и мястото на земетресението, за да могат човешките жертви да бъдат по-малки?
5. Божият пратеник в България е Учителят Дънов.
6. Учителят Дънов и Ареопагът на великите съдии за отмена на времето и мястото на земетресението.
7. България е черният дроб в общочовешкия организъм според Учителя Дънов.
8. Божествената справедливост действува по време и място, и нищо не минава без възмездие.
9. Невъзможното за човека е възможно на Бога в човека. А този човек е Учителят Дънов.
10. Представяме заглавие от направеното резюме от статията на Цочо Димитров Ракитски, който е последовател на Учителя Дънов и съвременник на тези събития.
11. Предава много ценни сведения и заключения за земетресенията, но само за онези, които са запознати с всичките изказвания на Учителя Дънов и ги приемат за достоверни.
12. Тези разисквания са за земетресението от 1928 г., и са свързани със забраната на събора в гр. София от правителството на Андрей Ляпчев.
13. За Цочо Димитров - Ракитски, виж в „Изгревът", том III, с. 118-120; „Изгревът", том VII, с. 376-380; „Изгревът", том XXI, с. 610.
РАКИТСКИ, Цочо Димитров. По повод сказката за Кайзерлинг и модерната теософия. София: книгоизд. и печ. Изгрев, [1929], с. 104-113.
К.м при околиите показват разстоянието по въздушна линия от околийския център до гр. Търново.
ТАБЛИЦА № IV
Тук са подредени 12 групи от по две места, които лежат на еднакво разстояние, но в различни посоки от гр. Търново. От таблицата се вижда, че нито една група, въпреки равното си разстояние от центъра на землетресението, не е усетила l-ия трус в едно и също време; разликата почва от 1 минута и достига до !4 час. Безспорно е, че за тази голяма и повсеместна разлика ще са виновни пак часовниците, а може би и състава на почвата.
По тази таблица се вижда още по-ясно, че нито една група, въпреки еднаквото си разстояние, не е дала еднакви сведения за времето на l-ия трус.
От извлечението, което може да се направи по дадените сведения за времето в минути и разстоянието в км., се вижда, че l-ия трус на катастрофалното землетресение в гр. Търново, в 11 14 ч. преди пладне на 1 юни 1913 г., е бил повсеместен и едновременен, поне за нашата страна. За него са дадени най-различни по времето си в минути сведения от около 670 места. И въпреки неедновременността, според дадените сведения, трусът е бил едновременен, т.е. появил се е в един и същ момент, както на самия център на землетресението, така и по най-отдалечените от него в страната, а някой и вън от днешните й граници места.
За този трус разстояния от 200-300 км. са се слели в точка - толкоз голяма е била скоростта, с която се е движела трусовата вълна.
Интересно е, ми се струва, защо този трус - едновременен по скорост, не е бил еднакъв и по разрушителната си сила. Много ясно личи липсата на съотношение между скоростта на труса и силата, с която той се е проявил само в една област. Като че ли скоростта на движението не е била в зависимост от силата на тласъка, защото, ако разрушителната сила на трусовата вълна беше била в зависимост от скоростта, с която тази вълна се е движела, то не се ли полага, щото единността на това движение да бъдеше съпроводена с поне приблизително еднакви последствия. Известно е, че разрушителната сила на куршума зависи от скоростта, с която той лети. Тогава, ако в един и същи момент и от един и същи пункт отправим радионално и с еднаква скорост няколко куршума към предварително поставени на равни разстояния, но в различни посоки относно общия пункт - цели, то какви биха били последствията за така поставените цели от тези еднакви по време, сила и скорост изстрели? Като се има пред вид, че целите като предмети са направени от една и съща материя. Естествено е, че последствията не ще могат да бъдат други, освен еднакви, или приблизително такива. И тогава необяснимо ще бъде, ако някои от целите „чуеха" само гърмежа, без куршумите да достигнат до тях; иначе казано, макар че всички куршуми летят с еднаква и едновременна скорост, но по отношение на разрушителната си сила спрямо някои от целите, те са се оказали милостиви, пасивни; нещо което в грубата реалност е недопустимо. А пък от събраните и съпоставени сведения и данни за 1-ия трус на Търновското землетресение тъкмо това излиза на лице.
За пояснение, ако предположим, че действителния център на едно землетресение, от който е тръгнала трусовата вълна, е толкоз дълбоко в земята, щото всички точки на дадена област на земната повърхнина се намират на еднакво разстояние от него, поради което за тях труса макар, че ще дойде едновременно, ала защо разрушителната му сила, за която предполагат, че се движи концентрично и с еднаква интензивност, ще се изрази само в една или няколко точки на казаната област? - Това ще остане загадка. И обратно, ако центъра на Търновското землетресение през 1913 г. е бил не много дълбоко - 30-50 км., и мястото на гр. Търново е било противоположната точка на най-късото разстояние до този център, то, ако от същия център опишем (направим) сфера с радиус, равен на това разстояние, тогава мястото на гр. Търново ще бъде допирната точка на тази сфера със земната повърхнина.
Притакова положение, естественое, че гр. Търново щебъде изложен на голяма опасност. Но пак ще остане загадъчна едновременността, при която трусовата вълна ще бъде усетена както от най-близкото до центъра на землетресението място - в дадения случай гр. Търново, така също и от местата, намиращи се на разстояние многократно по-голямо от същия център отколкото например казания град. Значи и в единия и в другия случай има една необяснима едновременност, една неимоверна скорост, с която лети и се предава трусовата вълна. А освен това и една, като че ли независима от тази едновременна скорост, локално проявяваща се разрушителна сила.
Фигуративно тази мисъл може да бъде изразена така: например имаме една крепост, обсадена с кордон от дългобойна артилерия, чиито оръдия не са разпределени равномерно едно от друго, но на едно място по кордона са поставени оръдие до оръдие, а от двете страни на това място оръдията са наредени все по-рядко. То съвършено естествено ще е, че най-голямото разрушение, което ще причини при бомбардировката си този артилерийски кордон, ще бъде в онзи пункт, срещу който са насочени най-многото оръдия, а скоростта с която летят гранатите от целия кордон към крепост, тази скорост ще бъде едновременна поради това, че всички оръдия са поставени на еднакво разстояние от обсадената крепост. С други думи, ние се натъкваме на едно съзнателно и целесъобразно разпределение на разрушителната артилерийска сила, благодарение на което ни става обяснима както локализацията на разрушението, така също и едновременната скорост, с която летят и пристигат гранатите.
1) Щастливият случай
„А колкото по въпроса за малкото човешки жертви сравнително големите разрушения, които станаха в Търново, Горна Оряховица и Лясковец от землетресението през 1913 г., мнозина ги приписват на „щастливия случай" - че землетресението станало един час по-късно и около един час по-рано, т.е. в 11 V* ч. преди обед, защото тъкмо на този ден -1 юни същата сутрин към часът 101/2, по случай голямата задушница, черковите са били пълни с хора - жени, а знае се, че много от тях са значително пострадали. А ако ли пък землетресението бе станало с 1 час по-късно, значи към 12 1/4 ч. - време, когато хората са се прибрали в къщите си и гостилниците за обед, то не ще много фантазия, за да си представи човек какви биха били последствията."
2) Сляпата случайност
„Значи „така се е случило?" И без друго, съвпадението, че първия трус на катастрофалното землетресение в Южна България на 14 април 1928 г., който разруши гр. Чирпан - да стане в часът 11.46 мин. преди пладне - време, приблизително на онова, през което стана Търновското землетресение, наверно, че и това чудно съвпадение, щото две катастрофални землетресения да станат в един и същи час и минути, като че ли и то ще се дължи на „сляпата, но щастлива случайност"! Но интересното става още по-интересно, като се добави, че и Ямболското землетресение през 1909 г. на 2 февруари е станало също по часът 11 1/2 преди пладне.
Така също, без съмнение, ще вземат за „случайно", дето l-ия трус на землетресението в Южна България на 14 април стана тъкмо на велика събота, ден, когато чиновници, ученици, работници и др. бяха разпуснати, а градското население, занято с покупки за праздниците, било почти вън от сградите, а по селата, поради кърската работа, хората били на полето. Значи „сляпата случайност", макар и сляпа, се пак успяла да намери спасителни обстоятелства. И без друго, пак тази щастлива случайност що се е намесила, дето втория трус на същото землетресение (на 18 същия месец - април, от който пострада гр. Пловдив) стана в 9 ч. 24 мин. 4 сек. вечерта - значи около 2 часа след като хората са били вечеряли, и около приблизително толкоз, преди да са си легнали. Но, казва се, че населението, предупредено от l-ия трус (на 14 същия месец) било на щрек и избягвало да спи в къщите си. На всеки случай, като се вземе предвид до колко ние, българите, сме съобразителни, можем си представи размерите на последицата, ако поменатия трус бе станал не в часът 9.24 ч., а по-късно - през часът 12 в полунощ, за когато беше и насрочен."
3) Определеният и насрочен час на земетресението в 12 ч. през нощта
„Как?! - Що значи насрочен? - Та нима втория трус (в часът 9 и 24 мин. вечерта на 18 април 1928 г.) на землетресението в Южна България, който бе много по-разрушителен и по-продължителен от труса на 14 същия месец, бил насрочен, бил определен да стане в 12 часа през нощта?! - Еее, това е вече цял скандал; това наистина е плод на една действително развинтена фантазия; това са цели, същински заблуждения и голи измислици на хора, чиято дъска хлопа - викна учено и недоучено.
Не, не, господа, не се стряскайте, бъдете по-спокойни!
Не мислете, че за да стане едно землетресение, Свети Илия се надига с железни чукове и лостове да кърти, събаря и размества земните пластове и канари! Тъй може да си обяснява нещата само един бивши турски Султан, който след като всички опити да бъде завладяна Черна Гора (Кара Орман), били пропаднали, поискал да види на картата, де се намира тази сербез държава. И като видял колко е малка и на самия морски бряг Черна Гора, казал на своите паши и генерали: „Че бива ли бе джанам толкоз будаллък?!" - Да не се сетите да я подкопаят от към морето, и тя сама ще се събори! - Така разбирал този Султан работите. Та да не би по същия начин да мислят някои, че онези, които определят, де и кога да стане едно землетресение, пращат за тази цел минни инженери и рудокопачи с лопати и лостове, за да подкопаят и съборят земните пластове? Че има „инжинери", „лостове" и „рудокопачи" - има, но те не са толкоз наивни да ровят в земята като къртици, а са такива големи майстори както днешните радио-оперни певци, които на едно място пеят, а гласът им се чува на стотици километри далеч, и то без никакъв веществен проводник, освен въздуха. Но, вие ще кажете: „В природата произволи не стават, защото там има закони!" - И именно, защото има закони, затова и може да се вършат „чудеса" от онези, които познават природните сили и закони. Та нима не е абсолютен и всесилен например закона за гравитацията (притегателната сила), който не позволява и най-леката перушинка да избяга от земята. Ала този всемирен закон никак не попречи на един наш българин пред едно събрание в гр. Стара Загора преди 4-5 години, на което е присъствал и един наш млад и виден професор (събранието се било състояло по случай сказка от същия професор). Там, пред това събрание нашият българин е заставил (по какъв начин - това е неизвестно) своят бастун да остане няколко секунди висящ във въздуха без всякаква подпорка; сякаш, бастуна временно е отказал да се подчини на земната притегателна сила. Опита бил повторен и с една китара и дал същия резултат. Ами как ще си обясните дето индийските „факири" само с погледа си укротяват и омайват и най-разярения звяр. Така, че не е плод на болни души дето св. Писание като казва, че пророк Данаил останал недокоснат - жив и здрав - между лъвовете, дето бил хвърлен - наверно осъден като „еретик" или „сектант"? Ами момците в огнената пещ? - хвърлени, живи да изгорят! Та когато нашето духовенство прокудва и разпилява „нестинарите" в родопските планини - в градините на Орфей, които хора, както се разправя от очевидци, през известни празници на годината ходили съвършено боси по дебел жар от огън, без да били изгаряни - казвам: „С преследването на тези хора като „сектанти" и „суеверци" - нашето духовенство за лишен път проявява голямата си простотия по познаване силите и законите на природата."
4) Определяне мястото и времето на землетресението
„Ето защо, знайте, ако, разбира се, желаете да знаете, че за да се определи мястото и времето - кога и къде да стане едно землетресение, особено катастрофално, предварително се водят цели дипломатически преговори, при които „едната страна" избира такива места и време, дето биха се реализирали максимум последствия в човешки жертви, а „другата" - чиито методи на работа са диаметрално противоположни на първата; тя пък подбира онези моменти, през които земетръсния удар, макар и максимален по разрушителната си сила, но би бил по възможност най-малко смъртоносен. - „Аз дойдох не за смърт, но да дам живот и да го имат преизобилен.", каза преди 2 000 години Господ Исус. Но вместо думи и словесни доказателства, много по-ясно ще говорят фактическите данни.
Така например от таблица № V - (в края) ще се види много добре, че сравнително разрушителната си сила, двете катастрофални землетресения у нас - през 1913 и 1928 г., по отношение на човешките жертви - са се оказали много скромни, в сравнение с жертвите от подобни землетресиния в други страни. Разбира се, че тези очебиещи данни не ще понижат стойността на „съвпадението и случайността" да служат и за в бъдеще като „обяснения" за онези неща и явления, които не се подават на човешкия каприз - всичко да види и всичко да знае. Думите: инстинкт, интуиция, навик, атавизъм, съвпадение, случайност, илюзия, халюцинация, внушение, самовнушение и пр. и пр. т.п. - това са същински щитове, зад които се крие и спотайва невежеството на онези, които мислят и минават, че всичко знаят."
5) Божият пратеник
„Един ден, когато черепа на българската глава малко поизтънее, а заедно с това умът и сърцето на българина станат по-меки и по-проницателни, чак тогава, може би, ще се догадят, че това, дето най-страшните природни катастрофи у нас са минавали със сравнително малко човешки жертви, а повече са пострадвали хорските користи - земните им богатства, придобити най-често не дип по особено честен начин; чак тогава ще се, казвам, догадят някои, че е било време, когато българския народ е имал най-великото щастие на земята, с което Бог го е удостоил, като му е пратил свои Пратеник."
6) Учителят Дънов и Ареопага на Всемирните съдии
„Най-сетне нека ние - българите, не се гордеем, но и не се срамуваме, че днес между нас живее Божи пратеник, който, доколкото нашия народ е давал нужните условия в кротост и смирение, за да се изяви Божията милост, дотолкоз и този Божи пратеник е отстоявал живота и условията на българското племе пред Ареопага на Всемирните съдии.
Не веднъж живота и условията на българското племе са висяли на косъм - това са били върховни моменти на велико изпитание, през които Бог е говорил на българския дух така, както Спасителя в Гетсиманската градина каза на ап. Петра: „Тури ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож умира." А българския народ е една плодоносна култура, над която Бог има своето око."
7) България е черния дроб в общочовешкия организъм
„В Божествения организъм, нашия народ изпълнява ролята на черния дроб, и физиолозите най-добре знаят колко много е ценна и важна физиологичната функция на този орган в нашето тяло. Нека не се обиждаме от сравнението с черния дроб - че е черен и че през него минава венозната кръв. (Не е ли най-плодоносна онази почва, по която се утайва мътната вода?) Защото от друга страна виждаме, че черния дроб е богат на захар, богат на сладост, а то е една рядка привилегия. Черния дроб е символ на една тлъста и богата почва с най-благоприятни условия за посаждане и култивиране на Божествения живот на Земята. Нашата Земя носи върху себе си зародиша, зачатъка на бъдеще Слънце. Ето защо настава време, когато вече Богове, Богове ще слизат да живеят между хората на Земята, за да им показват пътя, който води към Слънцето."
8) Божествената справедливост
„Наистина, тежко се плащат военните контрибуции, но още по-тежко е човек да бъде подвластен - лишен от националната си свобода. Па, ако щете да знаете, във великата Божествена справедливост, платените контрибуции - това е даден капитал под лихва.
В Божествения тефтер нищо не избягва неотбелязано, нищо не минава и не остава без възмездие. А това, което ние наричаме прошка и милост, на Божествения език значи, че се дава възможност на съгрешилия да изкупи своите прегрешения. От това гледище хорските страдания са благодат за техните души."
9) Невъзможното за човека е възможно за Бога в човека
„Както виждате от приложената V-a сравнителна таблица, в края на книгата, езика на числата е достатъчно ясен и категоричен, за да ни поосвободи от гаврите и предубежденията. Та колкото до сравнителното твърде малкото число на жертвите, взети при двете катастрофални землетресения у нас през 1913 и 1928 години, може би едни да помислят, че така се е случило, а според други, че съдбата и провидението са се оказали много милостиви. А, че има милост, това е да, но тази милост ни най-малко не е нито случайна, нито по каприз на съдбата и провидението.
Тъй че, когато г. г. учените делят материята на жива и мъртва, нека помнят, че по лицето на Земята има „хора", за които мъртва материя не съществува; за тях цялото Битие е живо. А само нещо, което е „живо", може да се подчини на разума и волята поради това, че и в него има разум и воля само, че в пасивно, в спяще състояние.
Следователно, когато Духът и Битието са постигнати от човека във всичките им възможности, такъв „човек" може, щом стане необходимо, да прати чрез своите „пълномощни представители", до материята (почвата) „нота" с ултимативен характер, чиито резултат, наречен землетресение, (според сегашното познаване и разбиране на света), ще бъде считан не само за невъзможен, но недопустим и немислим като възможност на разумни и съзнателни сили, въплотени в човека, т.е. невъзможно е, според днешния уровен на обикновените човешки знания и сили, подобно явление да бъде дело на човек.
-Да! - Немислимо и недопустимо е за обикновения, за ограничения, но не забравяйте, че Светото Писание казва: „Че невъзможното за човека, е възможно за Бога в човека!..."
