2.12. ЖИВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ И АКТ НА БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ
Аз работех в Своге. Там си наех квартира, живеех там. След работно време аз пътувах до София. В разстояние на 3-4 часа обикалях когото трябва, и когото не трябва. Някой ме приемаха, други не ме приемаха, с някой се уговарях, с други нищо не ставаше. И накрая аз се връщах, обикновено с 10,30 или 11,30 часа. И се връщах обикновено към 11,30-12 часа през нощта в Своге. Вече имах квартира, можех да спя спокойно и спях, и сутринта ставах, и отивах на работа. И тогава колегите казваха: „Ама ние не те виждаме тебе изобщо на гарата в София. Кога се връщаш? Виждаме те, че пътуваш с нас, но кога се връщаш?" И аз им казах: „Връщам се в късните часове, защото искам да спя на чист въздух в Своге." А аз в Своге имах квартира, защото в София аз нямах място къде да подслоня глава! Имаше и такъв случай в моя живот, който беше много драматичен, и който ще го опиша, когато трябва.
Така, че този случай на времето и това беше едно живо посвещение, което беше извършил лично Учителят Дънов. И това беше не само посвещение, но този разговор аз го запаметих, записах го. И това не беше само благословение за някакъв миг. Това беше един кредит и аз тръгнах от човек на човек, или както се казваше тогава от дъновист на дъновист. И се криех, понеже комунистическата власт тогава правеше обиски всяка седмица, всеки месец, прибираше каквато литература намери от Учителя Дънов. Караше ги онези да подписват декларация, че няма да се занимават с тези неща, защото ако се занимават ще бъдат изселени от София. Някой ги заплашваха с уволнение, някой ги изселваха от София. Такива бяха времената.
Така, че от 1969 г. до 1989 г., бяха изминали 20 години. На 10 ноември 1989 г., дойде новата епоха. Съветската империя и комунистическата власт в тази форма привидно се оттегли. Дойдоха нови условия за работа. Но бяха изминали 20 години, които години аз не пропилях, а работех денонощно и вървях от човек на човек - записвах. Аз знаех какво представлява моята задача и това, което Той ми каза аз го изпълнявах. Но аз знаех, че аз не бях Го сварил на физическото поле, но Той ми се изяви в Невидимия и Божествения свят в Дух и Сила. И за мене Той не е само един образ, Той не е само едно Слово в една беседа, но за мен това беше живо Слово, това беше Слово, което имаше сила и власт, и което беше дар и акт на Божествения Дух. И така винаги съм възприемал Неговото Слово.
