Мнозина от съвременните интелигентни хора гледат на молитвата като на един предразсъдък, т.е. на едно средство, което не води към никаква цел. За съжаление, те донякъде са прави. Днес за днес, молитвата, у болшинството хора, които си служат с нея, е така изродена, до такава степен е опразнена от вътрешно съдържание, че смело може да се каже -днес с молитвата, с малкия изключения, се само проституира.
Няма по-свещен акт за човешката душа от този на прямото й обръщане и свързване с Бога, което може да се достигне и чрез молитвата. Обаче, това, което обикновено се прави, е светотатство, а не молитва. Поради това ние виждаме, че днес молитвата е в упадък, тя е станала една фалшива монета, на която не отговаря никаква реална стойност. Не напразно, следователно, болшинството от интелигентните хора посрещат със смях този, който им заговори за молитвата.
И наистина, да изговаря човек думи, които са отправени към Бога, без да съзнава и мисли върху това, без да влага някакво свое съдържание в тях, без да чувствува че той наистина е пред лицето на Бога - това не е ли наистина светотатство? Ами що представлява публичната екзалтация на някои религиозни среди, които с викове, стенания, със сълзи на очи, изкуствено извикани от хипнотизиращата сила на проповедника, призовават Бога, завладени и тласкани към това от чужда воля? Ами що още представляват молитвите на всички духовенства от различните религии на света, с които всяко едно призовава Божието благословение върху своето войнство и ходатайствува пред Бога да му дарува победа над „врага”? Не е ли всичко това престъпление и светотатство или нещо повече от това?...
И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на Бога се влива в душата на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.