Където и да съм далеч или близо до нея, един глас чувам, една песен слушам, нейната вечна и непокътната мелодия. Без тази песен Рила не е Рила.
Нощем, когато се будя, аз слушам тази нестихваща песен. В тишината на дълбоката нощ Рила се откроява жива и цялостна. Сутрин, когато изток цъфти в хиляди багри от вси страни, аз слушам как пеят нейните гласове. В горещо пладне все същата песен, все същия музикален съпровод.
Слушайте... Това са водите на Рила, това са нейните животрептящи струи, които аленеят по нейните огромни артерии, това е сърцето на Рила, това е живота на Рила, който трепти, шуми и пее по неравните корита, разлива се по урви и канари и пенливо се разбива на милиони капки, там където водопадите се спущат задъхано и светкавично. Това са водите на Рила, които дъхащи на сняг и чистота изпълват езерата и нашир запяват за своята притихнала мощ. Това са водите на Рила, които не намират път по нейната снага, стремглаво се провират под огромни канари и текат надолу под морените. Слушайте песента на тези подземни реки, слушайте, това е най-чистата и най-дълбоката музика от която лъха ненарушимо спокойствие и красота. Това са водите на Рила, които се стичат по всичките посоки и като буйни потоци възторжено се спущат надолу по стръмните пътища, бързи, свежи, дъхащи на младост и сила. Тръгнеш ли срещу тях, към теб лети един живот пълен със сила, бодрост и здраве. Рилски поток най-чистата линия на неувяхваща младост, най-бодрия вик на мощен живот.
Застанала на брега на езерото, аз гледам спокойните води, слушам неразделния съпровод - какво ненарушимо спокойствие царува в дълбочината на езерните води, в дълбочините на моретата и океаните... Ах, ако можеше да бъде така спокойно и тихо в дълбочините на човешкото сърце... Да можеше ветровете и бурите да вълнуват само повърхността...