146. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

29 юли 1927 г., петък, Бургас

(машинопис)

и

РАЗПИСКА за подаден препоръчан предмет № 11021

29 юлий 1927 г.

гр. Бургас   

Н.Л.К.Б.Л.

Учителю,

Ако съм схванал правилно ръководството на Духът, наложи ми се да доведа до знание Вам за един малък инцидент, който стана в сряда - 27-ого в школния час на Общия окултен клас, като ще се потрудя да го опиша така, както се изрази, за да имате възможност да направите Вашите проверки.

След като прочетох една малка беседа Ваша върху стихът: "Прослави Отче името Си" - чу се глас: "Прославих и ще прославя" в класът. Почнах да чета нарежданията за предстоящия тази годишния Събор на В.Б.Б. При прочитанието пасажа за необходимостта всеки член да бъде снабден с членска карта от обществото по установения образец, брат Сотир Щерев прекъсна и каза: "Ние си плащаме тук членски вноски и това е обременявание на членовете с нови членски вноски по 60 лв. годишно. Ние не сме съгласни с това нареждание, то е измъдрувано от някои софиянцй, които нищо не плащат" и т.н. Помолих го да дочака да прочета докрай нарежданията. Прочетоха се и той наново почна против членските карти да говори, подкрепен от г-жа сестрата Паскалева. Казах им, че ние макар да имаме определени членски вноски и всеки се е задължил да внася, са доброволни вноски, пак не ги внасят и тия, които най-много се оплакват от членски вноски. Има приятели, които от 3 години ни стотинка не са внесли, въпреки обещанията им, дадени писмено, и сега и от тия вноски се отказват, когато вие знаете, че миналата година се взе решение тия членски вноски от членските карти да се употребят за засилвание фонда на издателството на нашата литература. Обади се г-жа Паскалева: "Като са обещали те все ще ги внесат." - Защото тя с мъжа си бр. Н. Паскалев нищо не внасят. Казах: "Сестра, да обещаеме на определено време да внасяме и нищо да не внесеме, то все едно е - нищо не сме внесли. А че сте мислили някога да внасяте, то е голо обещание. Ние обаче трябва да бъдеме послушни на нарежданията, които ни се дават от Учителя и да ги изпълниме щом смятаме себе си ученици Негови. А тия, които не плащат нищо, стават съблазън на другите и благодарение на това неплащание от най-старите приятели останали са само 10-12 души, които сега внасят членски вноски." Проропта още нещо бр. Щерев, другите мълчаха с видимо умъчнявание на душата, защо при съборните нареждания, когато трябваше да бъдеме радостни се внасят умъчнявание и то от тия, които трябва да подтикват членовете на обществото към работа продуктивна. За да не предизвиквам повече разгорещявание на атмосферата, замълчах - видях, че търпение се искаше от мен и се преустанови събранието. Смятам, обаче, в сряда
- 3 Август да изтъкна в класа, че всички, които считат себе си ученици на Окултна Школа и ученици на Учителя, ще изпълнят нарежданията Му и ще ликвидират с всички свои задължения преди събора. Ще подобрят своите отношения гдето са влошени с когото и да било, ще си приготвят десятъка и така напълно успокоени, в мир и радост ще се явят на Събора - пред Господа и след това да се преустановят събранията ни за след Събора - през септемврий. Та пак, както Духът ме ръководи - съдействувайте ми Учителю, за да изпълня онова, което е по Волята Божия.

В свръзка с тоя инцидент имах вчера следното съновидение: ЗУ2 часа сутринта, дома Бургас, четвъртък - 28 юлий:

Събрани сме приятелите на Събор на една височина конусообразна, на югоизточния й склон под върха й. Вие с брат С. Щерев водите нещо спор - упрекнахте го за нещо - той Ви възрази остро. Казахте му: "Да си отидете от тук!" Той възрази: "Защо да си отида?" Повторихте му наново упрека и да си отиде. Той пак възрази много остро и тогава, с едно ножче, бел кокал сапчето му, с един замах отрязахте един клон без листа от едно дърво, което бе между Вас и Щерев /пън с няколко клона, но все без листа, срязани, както черничевите дървета срязват - едни клоне по-къси, други - по-дълги/. Пънът и клонете му обвити в тъмно-зелена кора. Веднага след отрязванието на тоя срязан клон находящ се от към западната страна на пънът, клона се изгуби и Вие с показателния си пръст на дясната ръка мушнахте бр. Щерев в под лъжичката. Той се полюля да падне на гърба си и му казахте: "Веднага да си отидете у дома си и там да бъдете притиснати между 20 германци и 20 ... /англичани ли бе или друга дума от нация, но като че думата англичани дочух/. Щерев си тръгна към север и минавайки между братята съборяни казваше високо: "Наистина, много умен е нашия Учител, наистина, много умен е нашия Учител, наистина, много умен е нашия Учител." И така продължаваше да повтаря тоя израз и се изгуби вън от братята към северна посока или северозападна.

Събудих се силно сериозен, с песента "Росна капко". Трябваше да стана и на брега на морето да отида и си привърша сутрешната работа. Отидохме с бр. Атанас Николов и с. Пенка Г. Кънева.

Целуваме Десницата Ви Учителю. Благословете.

Вашия верен, предан, послушен ученик.пощенски печат:
Един препоръчан предмет, адресуван ...за г. Тодор Стоименов,
Бургас, 29.VII.1927

пощенски печат:

Бургас, 29.VII.1927

Разписка № 11021

За подаден препоръчан предмет

Приех от

Големите Мелници

Един препоръчан предмет, адресуван ...за г. Тодор Стоименов,

София

Заплатени такси:

За предмета.....15 грама ... лева ........ 2 лв.

Наложен платеж..................................2 лв.

Всичко................................................4 лв. Подпис на чиновника: