3.4. "ФУРАЖИРОВКА" 1916 г.

"Хей дяволи - стягайте се за довечера, че ще трябва да направим една малка "фуражировка" из тръсталаците, покрай Струма, за да се пооблажим утре, па да има и за една седмица запас." "Не чувате ли какво гъмжило е от безстопанствен добитък из тия гъстаци, избягали след стопаните си, а и свини грухтят, та диви ли са или питомни, па подивели, ще видим, когато поприхванем някоя и друга. Па трябва и да се попроветрим малко, защото толкова търкаляне из окопите, гъби поникнаха по гърбовете ни. Но знайте, че отиваме на "кленза" да играем там, защото ония "хайдуци" по един човек с артилерия стрелят, а добитъкът е между нас и тях. Ама тъмни са още нощите, а вие с дявола конкурс държите за такива работи из тъмнината." Така старият над 50 години о.з. поручик Цоков Младен, произведен от фелдфебел за бойни отличия при Чаталджа в чин подпоручик, се обръщаше към войниците си, като ги наричаше винаги с това прозвище "дяволи", когато работата е сериозна, а когато е при весело настроение, което рядко се случваше поради тежестите на войната, "дяволите" ставаха "деца". Но и последните само когато са в строя го титулуваха "Г. поручик", а иначе той бе за тях "дядо Младен". Всеки би помислил, че взаимните отношения между войници и началник в тази рота са противодисциплинарни, вредни, опасни и лишени от всякаква сериозност. А това би било прибързано заключение, защото пор. Ц. бе уважаван и обичан от всички, особено от войниците си - и всички другари, подчинени и н-ци се обръщаха към него с това мило прозвище. Наистина той бе със сравнително по-слаба духовна култура, оперираше с малко думи в своя говор, но за това пък имаше широка душа, любвеобвилно сърце, от което бликаха топли чувства, с които обливаше и завладяваше сърцата на подчинените си. При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в живота. Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко безстрашен. Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене?" А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с 200-300 кр. и заеха чифлика пред нашия десен фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма. Тоя трън трябва да отсечем по-напред, а знаете ли що срам изтеглих снощи, когато началството бе тук и ми каза: "Твоите дяволи излязоха глупави, та "хайдуците" ги изпревариха и заеха чифлика; сега вие ще гледате, а те ще ви чукат отгоре, та дим ще се вдига, а освен това вътре било пълно с фураж и добитък. Там довечера ще трябва да се настаним, като прогоним тия плячкаджии с някаква изненада" и замълча.

А-а-ах! Отпусчица, отпусчица! Изстена някъде в края на окопа Теню - завзека на ротата, когото наричаха "тенекето" заради бъбривостта му. Знаете ли вие - дядо Младенови деца, какво струва десетина дни отпусчица за мене... зер венчах се и другия ден тръгнах, а сега... сънища та сънища - мира ми не дават... оттатък чифлика отивам, ама.... при булката да отида. Това разсмя всички, а и д. Мл. не закъсня да се обади: "А бе то за отпуска лесна работа, та има и кръст за храброст, ама утре там трябва да бъдем, сочейки чифлика. За това I и II взводове да бъдат готови и когато им дам сигнала, ще тръгнат с мен, но много лудории да няма - всичко трябва да се извърши тихо и безшумно, III и IV взводове и една картечница ще ни дойде; под командата на фелдфебела ще тръгнат зад нас на около 50-100 крачки, но с патрули вдясно за охрана. До чифлика има-няма 200300 крачки. Хайде почивайте сега, па довечера - Бог е добър и ще ни помогне!" - с това се свърши предаването на задачата.

* * *

Все така тиха и красива бе и тази септемврийска нощ, както отлетелите до сега. Потайна доба отдавна бе минала. В окопите на 7-а рота става раздвижване, а не след много време тъмни сенки изпълзяват из тях и се насочват на юг из тревата на равнината, върху която недалече стърчеше и се открояваше в небосклона като от мукава изрязана черната постройка на чифлика "Али бей". Гробно мълчание е. Прегърбените силуети на единични хора с безшумни скокове излитаха все в тая посока и бързо се топяха в чернилото на нощта. Това бяха "дяволите" на дядо Младен, които бързо се носеха след него, ориентирайки се по валчестия му силует, а за свръзка, издаваха условни звукове - "питъ-пидък", "пит-пидикъ", имитирайки песента на пъдпъдъка. Английският часовой пред вратата на чифлика е вече близо. Той е в смъртна уплаха, защото чувствуваше все по-близо тия невидими "пъдпъдъци" и нададе отчаян вик, по който се вдигна в тревога заставата им, но внезапно бърз и силен огън открит от "дяволите" по прозореца на кулата, където слаба светлина издаваше присъствието на хора, забърка още повече противника и той заедно с картечницата си, се спуща стремително към изхода, излиза в безредие и се хвърля в паническо бягство на юг, където потъва в камънаците. Време за губене няма. Два взвода излизат на позиция пред чифлика, първия взвод в охрана пред чифлика, а останалия взвод го претърсва и събира плячката за лесно изнасяне. Победеният ракетен сигнал е подаден и от този момент чифлика е в ръцете на храбрата 7-а рота. Изнасянето на ечемик и сено почва веднага, защото по подадения ракет, всички обозни коне на цялата дружина, приготвени и приближили се по-рано до позицията, навлизат в чифлика и почват товаренето. Няколко нощи тази работа се повтаряше редовно. Намереният добитък и свине, събрани тук от бившите му стопани, дядо Младен изпрати по равно на всички роти, макар, че подвигът бе извършен само от неговата рота.

Благодарение бързото действие, внезапността, която страшно изплаши противника и голямата тишина до стрелбата, осигуриха пълния успех на това нощно предприятие, което прогони англичаните далече назад. Подвигът бе оценен добре и на представените отличили се от ротата бяха раздадени награди и отпуск. В отличилите се на първо място бе и "тенекето".