2.3. ПЪРВО КРЪЩАВАНЕ В ОГЪНЯ

Беше 2-и октомврий 1915 г. - втория ден на войната. Мъглив ден. Ситен дъждец валеше. Втора дружина от 3-й Бдински полк, като поддръжка на 3/6 бригада, бе разположена в дълбокото дере на запад от с. Киряево, зад десния фланг на 52-й п. полк, който водеше огнев бой със сърбите. Макар прикрита, при дружината прелитаха случайни куршуми, които намираха жертвите си, от които първа беше фелдфебелът на 8-а рота Тоно Маринов от с. Ново село, Видинска околия. Войниците разбраха, че макар и да са в дълбоко дере, но волните движения се наказват и се притиснаха зад предния склон, като усилиха работата по постройката на трасираните там блиндирани окопи.

Изложени на опасност, криеща само неизвестности; поставени под неспирния тътнеж на огневия бой, който все повече и повече се засилваше; пред гледката на много носилки с ранени и убити, пренасяни към превързочния пункт, войниците тежко изживяваха тия първи минути от кървавата борба, лишени от възможността непосредствено да вземат участие в нея. Но така е на война! След минута или час съдбата, може би, ще изправи и тях пред подлия враг и тогава с острието на ножа ще се намери отдушника. Времето тежко върви: минутите са часове, а часовете - дни... Трескотнята става непоносима; чуват се ясно траканията на картечниците, а грохота на оръдията в мъглата почна да раздрусва земята...

Минало бе доста време, когато из мъглата се донесе гръмогласното българско "ура", ехото на което се издигна високо и навлезе в общия хаос на адския шум. Трепват всички и се залавят за пушките. Затракаха ножовете, ледени тръпки побиват телата. Остра жажда изгаря гърлата. Блясват кървясали очи, а погледът блуждае в пространството и често спира, с безразличие, върху кървавите носилки. Всички са на крак, чакащи знака на началниците. Но намесата на последните връща спокойствието в редовете. Денят преваля...

Мъглата почна да почернява от вечерния здрач. Дъждът се засили и сега на едри капки се изливаше върху измъчените борци. Повлякоха се мътни пороища с шум из дерето и обливаха краката им. Разрешиха се малки огньове. Запращяха съчки и задимяха мокри кютуци. А в това време напред трескотията стана буйна, размесена вече с ехтежа на бомбите. Пламъците на експлозиите раздираха тъмнината, а дъждовните капки блестяха като бисери в непрозрачността й. Мъчителна безкрайна нощ настъпи...

* * *

Зазоряваше се. Умората от безсънието, несгодните условия и нервното напрежение през нощта бяха ударили печата си по зацапаните с кал лица.

Към 9 часа пр. пладне се поискаха от командира на дружината охотници, за да бъдат изпратени напред за разузнаване към и пред десния фланг на 52-й полк. През цялата нощ там трескотията не престана. Охотниците трябваше да бъдат хора от тия места, за да могат да се ориентират добре в мъглата. Никой не дочака да го питат: всички желаеха, на всички тежеше тази мъчителна неподвижност зад бойната линия.

Изпратиха се само исканите хора и под командата на мл. подоф. Р. Иванов патрулът тръгна бодро напред, прикрит с излъчената от себе си охрана. Местността е планинска, кръстосана със скалисти дерета и покрита с едра гора, на много места непроходима, но добре позната на патрула. Последният се насочва на сръбския пограничен пост "Затворница" - на седловината, южно от "Връшка-чука". Скоро бойната линия е отмината, но това не безпокои храбреците; те се прехвърлят през долове и скали, промъкват се през храсталаци и усои, губят се из мъглата и пак се събират. Тънък ветрец раздухва мъглата. Патрулът заляга. Притулен зад камънака, той се ориентирва, но е и неочаквано изненадан от внезапната среща там с митническия граничен мл. подофицер В. Цветков, смъкнал се от чуката към "Затворница" в разгара на огъня. Той съобщава, че сръбският пост е наскоро опразнен. Тогава бързо се взима решението да се проникне там и се претърси, за да се прибере всичко и отнесе на началството.

След едно смело припълзяване из неравностите храбреците се вдигат и стремително прибягват към лостовото помещение. Обаче, открити вече, те биват обсипани с огън от двете страни, а освен това пресрещнати и от един по-силен сръбски патрул. Принудени да спрат, те откриват бърз и убийствен огън срещу него и го прогонват. Още един скок и патрулът се вмъква в помещението, като оставя охрана отвън.

Пресните следи от бягство показват, че сърбите са напуснали скоро поста, като не са имали време да приберат нищо. На огнището вреше още котел, а в пепелището гърне с боб. Започна се трескава работа и докато едни подреждат трофеите за по-лесно изнасяне, други забъркват котела, изтръскват качамака, изсипват недоварения боб в намерената там бика и сядат на "приятна" закуска! Натоварени след това с плячката, те се спущат бързо в обратен път и благополучно се. прикриват в дълбоките дерета. Опасността е избягната и патрулът с песни се насочва към мястото на дружината си, където бива посрещнат с радост и голям интерес от другари и началници.

Между донесените вещи, съставляващи цялата покъщнина на поста, имаше една красива брошура, напечатана на луксозна бяла хартия, илюстрирана с художествени картини из "българските зверства" 1913 г., предназначена за помагало при възпитанието на сръбските войници в духа на един бесен и екзалтиран шовинизъм, и един учебник по география от Шреплович, изд. 1896 г., предназначен за основните училища и пропит от същия дух, защото в поделението на материала, Видинска и "Средецка" области са показани като чиста сръбска земя, населена с "враговете" на сръбския народ.

Радост и веселие се въдвори в редовете на дружината, всички се подбодриха и едно настроение на високо боен дух озари лицата им. Всички желаеха да се срещнат с врага, всички бяха готови за подвизи големи.

Храбреците бяха наградени с кръста за храброст и повишени в чин.

Другите части от полка също така влязоха в престрелка с противника, като продължаваха укрепването си.