Б. Бележките ми по магнетофонния запис
1. Дойде определеното време да задвижа материала на Весела Несторова. А кое бе това време? В момента обработвах онзи период от дейността на Учителя с евангелистите в България, както и с онези в САЩ при следването му там, както и връзките му стях, след завръщането му от САЩ. А каква е цялата концепция, ще се запознаете с онова, което съм подредил и публикувал в "Изгревът" том XXIV.
2. Трябваше да включа към този материал за евангелистите и още някой автор от Школата на Учителя. И най-естествено си дойде нейното място, на Весела. А защо? Тя бе следвала в американският пансион в гр. Ловеч 4 години, който е на евангелистите. После се е обучавала още 4 години в САЩ в техните колежи. След това идва в България и от 1932 г. до 1937 г., цели 5 години, е учителка в американския пансион в гр. Ловеч. Та тя бе представител на едно бедно българско момиче, сираче, което се изпраща по линията на евангелистите да се обучава в пансион в гр. Ловеч. А най-интересното е, че когато са били голи, боси и гладни за Коледа, пристига у тях съпругата на евангелският пастор Цветан Цветанов и носи цяла кошница храна за тях. Това е един пример как са работили евангелистите в България и още по-добър пример как съвсем случайно Весела се свързва с тях. Ето, това име е Лунка, съпругата на Цветан Цветанов, трябва да се запомни. Тя се явява като ангел-хранител тогава за цялото осиротяло и гладно семейство.
3. Освен, че Весела бе представител и пример за това, как са работили методистката мисия на евангелистите в България. А това е една голяма дейност. И още нещо много важно. Това се отнася не само за нея, но и за нейния баща, нейната баба и лели.
а) Майката на нейния баща Тодор, на име баба Екатерина, приема протестантството около 1880 г. и посещава техните събрания и сказки.
б) След това тя се свързва с протестантите на тези събрания и изпраща сина си Тодор да учи в гр. Самоков, в американския пансион.
в) От американския пансион в гр. Самоков, след като го завършва бива изпратен в Цариград, в Роберт Колеж, да следва висшето си образование. А той е под ръководството на методистите-евангелисти.
г) След като завършва Роберт Колеж се завръща в София и завършва право. Назначават го за съдия, но се отказва от професията си, понеже не можел да понесе лъжата, която е била в основата на тогавашните български съдилища.
д) Оженва се Тодор за Божана Тодорова в църковнославянска църква и скъсва с протестантството си. Щом те оженят едните, не можеш да ходиш при другите. Закон е. А църквата воюва срещу протестантите.
е) Баба Екатерина води като дете Весела на протестантската църква на ул. "Солунска" и закачва Весела за протестантската верига.
ж) Лелите на Весела също са посещавали евангелските събрания, но по- късно преминават към Учителя Дънов. И започват да водят Весела на ул. "Опълченска" 66. По-късно и майка й лично я води на ул. "Опълченска" 66, за да слуша Учителят Дънов.
4. Следващият етап е връзката на Весела с Учителя Дънов. И това става отново чрез евангелистите. Тя получава своя хороскоп от своя колежка в САЩ и нейната майка я съветва да отиде при Учителя Дънов и да го покаже, за да го разтълкува. И така започват нейните срещи с Учителя. А това е един дълъг път от години и много, много срещи и разговори. Това е един пример за връзката на евангелистите с Учителя Дънов. Весела е най-добрия пример. Ето защо нейния материал трябва да бъде включен именно тук, към този на евангелистите. И това стана съвсем случайно. Аз исках към този том да включа материала на еврейката
Буча Бехар, който бе въведен и готов за печат Но Ефросина Ангелова ми казва: "Тази еврейка не върви с тези евангелисти. Еврейка е, еврейски дух е!" "Тогава ще включа Весела Несторова, тя има връзка с евангелистите." По този начин бе включена Весела в "Изгревът" том XXIV. Съвсем случайно. Така смятаме ние, но не бе случайно за онзи, който ръководи поредицата "Изгревът". Той избра точно времето и мястото. А аз го изпълних. По добро място и време не би имало освен в "Изгревът" т XXIV.
5. Прегледах отново отпечатаната книжка "Път към Светлината", издание на Милка Кралева през 1993 г. от гр. Бургас. Гледам, гледам, опитвам се да чета и нищо не се получава. Не разбирам нищо. Съзнанието ми не възприема подреждането на този материал от Весела. Не го възприемам сега, през 2006 г. По същия начин не го възприех през 1989 г., преди 17 години, когато ходих при Весела да я разпитвам дни наред по направените мои бележки. Колкото можа, тя разказа и аз през 1989 г. го записах. Но какво съм записал, аз през 2006 г. не можех да зная. Нищо не си спомнях - до сега.
6. Към нейния материал поставих подходящи заглавия с номера. По този начин нейният разказ придобива друг вид. Той вече може да се чете, защото се дава указание от заглавието за какво става дума.
Няма човек в България, който да е прочел нейните спомени и да е разбрал нещо и да е проумял за какво се отнася. Изключено е. Сега, когато поставих заглавията, които ще бъдат свързани с моите допълнителни бележки, които ще дам по същество - то тогава на някоя българска глава може да се запали електрическата лампа, да го освети и да проумее за какво се говори. Това е пътят. Друг път няма.
7. Извадих магнетофонните записи от 26, 28 и 30 март 1989 г. Цели 17 години те чакаха и бяха запазени. Предадох ги на Нонка Матеева да ги прехвърли чрез компютъра си и да се наберат. Тя употреби много усилия и ги прехвърли. После бяха разпечатани от Вихър Пенков и отново ги проверяваше дали нещо не е изпуснато. И така, където не се разбира, а това са моите въпроси, то аз трябва да ги прегледам, за да попълня пропуснатите места. Изобщо, много голям труд. Имаше ли смисъл толкова усилия? Имаше за онзи, който управляваше "Изгревът" А аз изпълнявах заповедите му. И се сполучи. Затвори се Космическия кръг и всичко светна с друга светлина.
8. До този момент аз изобщо не знаех, какво имаше в тези записи от 7 касетки, направени преди 17 години. Имаше два начина: да се включат отделно, като бележки накрая, или да се включат към нейния материал. Според Нонка, която познаваше материала, то трябваше да се включат към материала. И понеже аз бях сложил вече 293 заглавия към основния текст, беше много лесно да се включат от магнетофонния запис разясненията на Весела. А това е един мъчителен процес за осъществяване, който предстоеше. Работих близо три месеца. Да не смятате, че бе лесно. Напротив.
9. Предадох материала на Нонка Матеева да го въвежда на компютър, после Вихър Пенков направи разпечатка и го предаде на Нонка, за да го провери отново. След това се направи втора разпечатка и ми се предаде, за да го прегледам. Пред мен са две разпечатки. Гледам, гледам и се чудя откъде да започна и как да започна. И тогава се отвори съзнанието ми за този материал. Дойде концепцията и дойде конкретния план. Дойде от Небето и аз го възприех. Обикновен човек с това не може да справи. Изключено е. Трябва да те включат към Космическата верига на "Изгревът".
10. Започнах по друг начин да чета нейния материал, с друга светлина в съзнанието ми. Нали когато влизате в тъмна стая, трябва да запалите осветлението да ви свети. Така някой бе щракнал ключа в ума ми и аз виждах сега по друг начин. И тогава чета отново внимателно и започнах да слагам заглавия, взети от нейния текст Така тези заглавия отделяха нейните епизоди, които вървяха един след друг и се сливаха. Те бяха дадени описани по няколко реда и незапознат човек не можеше да разбере нищо. Отвори ми се съзнанието отново за всички разговори през 1971 г. на Рила, а това бе се случило преди 35 години. Този магнетофонен запис в съзнанието ми бе запазен и сега се възпроизвеждаше отново. И така в разстояние на една седмица, в гр. Своге през месец септември 2006 г., от 17 до 23 септември, успях да подредя тези заглавия, да направя необходимите бележки под линия. А през цялото прочитане отбелязвах по точки, за онова, което трябва да разясня, когато се дават допълнителните обяснения от мен. А ще има такива. И те са отбелязани от мен. И така се оформиха 293 заглавия. Вече се очерта концепцията на този материал. Заглавията подсещаха за какво се отнася нейният разказ.
11. Следващият етап бе да прегледам разпечатката на магнетофонните записи. Направо се изненадах, че това нещо съм го записал 1989 г. и бе запазено до 2006 г. За да се влезне в този материал бе също много трудно. Слушах записите и се свързвах с гласа на Весела. И тя пристигна и започна да ми помага. Така моето съзнание се отвори за този материал, защото присъствуваше и съзнанието на Весела от Невидимия свят. Без такава връзка е невъзможно да се свърши тази работа. Да не смятате, че тези неща си ги измислям. Напротив, предавам ги много накратко.
12. Бавно преминавах и се запознавах с текста от магнетофонния запис. После го разделях на подходящи епизоди и го свързвах с другия текст от 195 страници. От единия текст имах номерата на заглавията, а от магнетофонния запис също поставях същите номера, за да могат да се прибавят към първоначалния текст. Така целия магнетофонен запис трябваше да се прехвърли по точки и номера към първоначалния текст. Много трудна и мъчителна работа. Но успях. Но сега това нещо не мога да го повторя и с големи усилия пиша тези бележки, за да се знаят нещата. А защо? Истината е една.
13. И сега идва онзи голям труд, който трябва да положи Вихър, за да вкара моите бележки от магнетофонния запис, които са обозначени под номера към съответните други номера от ръкописа на Весела. Това един простосмъртен човек не може да го свърши без помощта на Невидимия свят. Дано да се справи, за да се докаже концепцията на този том.
14. Бях много изненадан, че в магнетофонния запис липсват разказите на Весела за работата й като учителка по английски език в американския пансион в гр. Ловеч от 1932-1937 г. Тя беше ми разказвала много интересни случки. Но тя не ги описа, а аз забравих да я помоля да ги разкаже за магнетофонния запис. И така те се загубиха.
15. Преводите на Весела на английски език не дойдоха при мен. Къде изчезнаха, никой не знае. Но какво е превела, тя много добре го разказва чрез магнетофонния запис.
16. Историята за курсовете по въвеждането на Паневритмията в българските училища, е много добре описана от нея чрез магнетофонния запис, който съм го прикачил към нейният машинописен текст. И затова аз не го разказвам. А за справка ще се прочете в "Изгревът" том XXIII, на с. 755-775 в разказите на Милка Переклиева. А от с. 775 до 790 е материала на Николай Дойнов за опитите да се въведе Паневритмията в българските училища.
17. А тук включваме т. 73 от магнетофонния запис на Весела, защо тази Паневритмия не се въвежда. Много добре е описано и затова не бива да се преразказва. Затова я прехвърляме към заглавие № 195 "Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси".
А това е една потресающа история, защото включва в себе си един окултен закон за земята: "Времето изтече". А той важи и за Небето.
18. Записах няколко случки на Весела, които бяха само бегло споменати в нейния материал. А сега ще се видят и ще се запазят. И ще се знае за какво се говори.
19. Прибавих и едно писмо на Весела до Галилей от 23.XI.1942 г., времето, което се отнася за т. нар. "циганско тръне", когато е учителка в с. Сирищник, околия Радомирска.
20. Включих също няколко материали, които съм направил 1972 г., написани на пишуща машина. А това е заглавието "Победен химн", когато на 17.XII.1944 г. Учителят напуска тялото си. И според мен, така трябва да се подреди.
21. Заглавието - "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" - "Махар Бену Аба" е подготвена така, че да се разбере за какво става въпрос. Защото това е последната песен, която Учителят пожелава да му се изпее. И има защо.
22. Заглавието: "Най-Великият Учител - Страданието". Това е един разказ, който, когато бях млад много ме впечатли. И ме разтреперя. А защо? Защото аз не можах да намеря разумен'отговор, когато го задавах на приятелите от времето на Школата. После сам намерих обяснението в Словото на Учителя и го проверих с живота си.
23. Заглавието: "Великата скръб и Великата радост. Песента за двете сестри: скръбта и радостта". Това е един разказ на Весела за финала на нейната изповед. Аз съм го оформил с подходящ финал. По-добре от това не може да се желае.
24. В "Изгревът" имаме много случки с Весела Несторова, разказани от различни автори. Аз ги извадих, подредих ги и ги публикуваме, за да се знаят, че се отнасят за нея. И така са подредени.
25. Голямо затруднение ми причини една задача, дали да включа нейния превод за Сведенборг. Беше много голям. Но накрая го включих, защото едва ли днес през 2006 г. ще може да го намери някой, и дори да го намери, да знае, че тя е авторът на този превод. А тя споменава в своите спомени, има го в книжката на "Житно зърно", кн. 7-8 от 1938 г, с. 168-175. Не е отбелязано нейното име. Така аз го възстановявам. Това е най-доброто доказателство за тази случка на Весела, когато Учителят я изпраща в Народната библиотека да чете Сведенборг, и то на английски език.
26. Вероятно има и много въпроси, на които трябва да се отговори, когато се публикуват част от нейните снимки. Добре, че съм си вземал бележки и чрез тях ще мога да се ориентирам. И да обясня за някои снимки. Друг това не може да направи, защото няма познание
27. Моето старание да съхраня Весела бе много голямо. Но онези, които искаха да разрушат нейния материал бяха по-силни, по-многобройни и накрая успяха. Разрушиха всичко. Аз останах сам, но не се предадох. Доказателството е в "Изгревът" т. XXIV.
Така днес в 13.50 ч. на 20 ноември 2006 г., ден понеделник, аз приключих с моите забележки.
