247. Преживях заковаването на Христа на кръста

Разпети петък. Учителят извика Владо да направи нови улейчета в скалата на "Изворчето на здравето", за да се събира повече вода. (Забележка: "Изворът на здравето" е в съседство с двора на Темелко. Така е наречен от Учителя, понеже водата му е лековита.) Владо взе чук и длето и заудря твърдата скала. В извора се сипеха ситни кафяви камъчета и пръст. Учителят стоеше изправен до него и следеше работата. Изведнъж ударите сякаш започнаха да се забиват в сърцето ми. Навеждах се над извора и вадех падналата пръст, като я отнасях встрани. Изведнъж порой сълзи рукнаха от очите ми и нещо ме задуши с непоносима сила - улеите над извора образуваха кръст. Преживях заковаването на Христа върху кръста с ужасна сила, но ударите продължаваха. Сълзи прокапаха от издълбания кръст и се смесиха със сълзите ми, които обилно течаха върху пръстта, която събирах в извора. Сякаш изнасях святата плът на Спасителя. Дали не съм проливала някога същите нестихващи сълзи под дървения кръст на Разпнатия?

Споменът бе страшен - жив и неумолим, който разтърсваше цялото ми тяло. Но това не бе ли смъртното предчувствие за предстоящата ни скръб? Беше Разпети петък. Бликнаха сълзи от скалата. И камъните заплакаха.