8. Слава на Бога за всичко

07.02.1922

Из писмото на Надежда /Нешка/ Анева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево

Н.Л.К.Б.Л.

Скъпи ни любезен братко в Господа,

С неизказана радост и благодарност си спомняме за Вас всякога всякога! Бъдете благословен!

Затвореното Ви писмо отдавна получихме, а също и картичката оня ден. Сърдечно благодарим предобрий братко. Колко много сме ние виновни за тъй дългото си мълчание! Много причини е имало наистина за това, но във всеки случай както казах ние си оставаме все виновни, обаче надяваме се и вярваме, че добрият ни брат и сега ще ни прости.

Всички тук сме много добре Слава на Бога за всичко. С Анча продължаваме работата в пощата, децата учат, мама шета, Невянка и тя от една година е при нас - у дома. Малко болни бяха Анчо и Невянка по няколко дена но са вече добре. Братята Генчо и Слави често идват, също и Пенка.

Слави от няколко време живее у Генчови. Види се имали са с баща си недоразумения и спречквания и последния е предложил на Слави да си излезе. Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път, както и на сестра Пенка - горката, положението е същото както го знаете. В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае. Герой жена е! Достоен Христов войн ще е тя! Надали има втора като нея измежду нашите сестри. Да знаете как геройски изнася на плещите си какви ли не мъчнотии - всевъзможни изпитания и с каква радост понася тя всичко! Вие братко не се грижете, не се безпокойте моля за нея, нито да ви оскърбяват и тревожат писмата на господин Недялко Димитров. В тази работа няма виновен. Как казва на едно място Учителя ни - "Ако почнете да търсите и се питате кой е виновния и кой не е, то ще ви кажа, че аз съм виновния за всичко." В такава смисъл бяха приблизително неговите думи. И наистина тъй е. Недялко Димитров не може да се помири и не е за осъждане: той за себе си е прав, но ще видите, че Небето скоро ще направи щото той да се опомни, да се помири и познае най-сетне, че това е волята Божия. И тъй братко, нека не ви повече безпокои това което става с нашата сестричка и господин Димитров. Всичко работи за добро. Тя всякога е весела, жизнерадостна и душата и преживява такъв мир, а понякога такова блаженство, според думите и, каквото досега тя не е познавала. Чудно я Бог крепи всякога. Слава Нему. Как бързо и непоколебимо крачи тя напред! Задача голяма е предоставена ней от Бога и с помощта Му ще успее. На братчето Гено баща му оня ден почина и остават трима - три деца с майка си съвсем безпомощни, на произвола, по право на Бога, впрочем те всякога са тъй живели: баща им бе все болнав и никак не е можал нито е искал да се погрижи за издръжка на семейството си а и е бил в тяжест. Бог не ще ги остави. Генчо учи II курс, а другото му братче в III курс, а третото в I. Ще гледаме щото Генчо да успее в учението.

Ние сме си все тъй както ни знаете. Като има повечко търпение всичко на добре отива. Митко е в Пловдив - банката, с моя баща там се погаждат. Анчо все е същия. Много е предан, много ревностен въобще добре отива с Божията помощ.

Аз преживях онова тягостно мъчително настроение и като че ли ме е страх да си спомням за него. Дано вече не се повтаря подобно. Както и да е трябва на всичко да сме готови. Нека се въоръжим, от сега на такава борба ни предстои и "не против плът и кръв", както казват апостолите. Молете се братко и вие за нас, нека се молим едни за други. Много сме слаби още ние, за себе си най-вече говоря. Колко слаба и нищожна се чувствувам понякога и се пазя да не падна духом. Затова казвам, молете се за мене и всички ни и вие братко щото Бог да ни укрепява.

Брат и сестра Халачеви /зъболекарите/ отиват много добре и двамата - отлично даже също и дечицата им. Редовно и с жажда посещават събранията ни и много са радостни и доволни всякога. По един път през седмица и у тях е наредено събрание от по-тесния кръг.

Другата сестра Халачева с мъжа си също са отлични сестра и брат.

Имаме и нови - един наш приятел - учител тук - Караламбев, брат на попа Караламбев, наши противници, сега добър брат наш е вече учителят с жена си и дъщеря си, Слава Богу. Имаме и турчин брат-дядо Исуф! Чудно не ли? Чудни са Божиите дела наистина! Да видите какъв добър старец, колко умен и възприемчив е! От сега за събора вече си мечтае. Зет му е учител и ходжа и той идва понякога. Турците и от нашите му подвиквали на улицата и кафенетата, че бил станал дъновист, а той - дядо Исуф се смее и им казва: "Станете и вие ако можете". Надпреварвали се да му говорят много лоши неща за нас, а той казвал "Не може да бъде, аз познавам тези хора те не са такива: всичко хубаво говорят те и вършат ами ние не можем го изпълнява". Често идва у дома та беседваме. Знае да пише и чете български. Дохожда ни на гости от Пловдив брат Епитропов, а след него брат Георги Сотиров от Сливен, който постоя десетина дена и преди две седмици го изпратихме. У дома бяха на гости. Брат Сотиров държа три хубави беседи у дома и иначе много дохождаха при него и всякой озадачен и предоволен остана от срещата си с него. Напролет ще се надяваме за Учителя да ни гостува пак ако е Волята Божия. Колко е голяма Божията милост над нас братко. Как да Му благодарим не зная! Преизпълнени сме всякога с радост и благодарност Велик е Бог, голяма, голяма и милостта му и колко понякога си мисля, сме щастливи ние децата на великия наш многомилостив благ небесен татко!

А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!

Мили братко, ето аз за всичко ви писах, като на същински брат, аслъ за такъв даже за нещо повече ви имам. Чрез Вас Бог ми даде светлина и показа пътя и истината, бъдете благословен во веки. Нека Бог Ви стократно възнагради за всичко. От всички братя и сестри хиляди и най-сърдечни поздрави за Вас, сестричката Марийка, Любчето, целувам ги и на баба хаджийка, целувам и ръка.

Сестра ви в Господа Нешка Анева С.Б.Л.Е.Л.

1923

На 14 януари 1923 година Учителят дава текста на песента "Писмото":

Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее плода цъфти и зрее.

Анчо Анев е посочен като ръководител на кръжока в Свищов на Всемирното бяло братство в България:

Списък на братята ръководители от кръжоците в България на Всемирното Бяло Братство през 1923 година

Град Име, фамилия Служебен адрес

No 26 Свищов    Анчо Анев   Началник (на) пощата [24-48]

1923 година Учителят изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. "Оборище" 14 През 1923 Учителят създава оригиналните песни "Музикални упражнения"

1925

Анчо Анев е преместен в Плевен, там основава кръжок на Бялото братство и в продължение на 7 години подпомага братята и сестрите в основаната група.

09.01.1925

от Невянка Богданова и Нешка Анева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево

Любезни сестра и брат, Няма Любов като Проявената Божия Любов Поздравявам с празниците, поздрав на всички братя и сестри. Сестра Невянка.

Мили сърдечни привети за всички ви. Целувам Любча, Марийка и на баба Хаджи йка ръка.

Само Божията Любов е Любов.

Сестра ви Нешка.