21. УЧИТЕЛЯТ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?

Слънчев летен ден. Цветята пред салона бяха приятен фон на белите маси. През лятото обедите се сервираха в градината. В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителят.

Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядяхме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би да знае да прави и чудеса, ако пожелае.» И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чийто яйца се боядисали червени в престилката й, и нахранването на пет хиляди души с пет хляба и пет рибки и т. н.

Няколко минути след това Учителят ми подаде Своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от Неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите си и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка.

След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме както обикновено.

Когато обядът завърши, Учителят се качи в стаята Си, а всички се разпръснаха по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма някой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но вкъщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче. Оказа се, че то бе от счупената чиния на Учителя. Имах го като талисман.

Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне!

Веднъж говорих с Учителя в приемната Му. Случайно погледът ми падна върху едно малко топче върху масата Му. Погледнах Учителя. И Той ме погледна. Мислено Го попитах: «Това същото топче ли е?»

Няколко минути минаха в мълчание. След малко с мек глас Той ми каза:

- Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата. Ти се научи да живееш правилно. Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно е друго. Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на сегашната човешка форма и в нейните удове: лице, нос, уши, чело, устни и т. н.

Дни наред мислих върху тези думи на Учителя.