(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2)
„В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.”
Тия дни вашите села ще приличат донякъде на разтревожени кошерища - избори общински ще има. В повечето от тях ще дойдат хора, често външни - и ще ви говорят това и онова, понякога нещо, което сте чували вече 2 ÷ 3 пъти. Вие ще се почесвате, прозявате, ще мислите, кроите...
- Знаеш ли - казва мечката
- нашата музика не излиза хубава, защото не сме седнали добре, я се преместете - ти седни тук, а петелът - там.
Разместили се петелът и магарето и веднъж, и дваж, но музиката все не върви...
Та, и нашите партии - все току мислят, че ако седнел тоя или оня на министерското кресло или в общината - кмет, музиката ще тръгне... Музика има, когато свирят музиканти.
Честният човек, където и да отиде, е честен - но при хайдути той дълго няма да стои - или ще се скара с тях и напусне, или ще стане като тях...
Не се лъжете - партии никога не са управлявали, защото на всички програмите им са отлични, а са управлявали хората - и затуй резултатите са тъй плачевни...
Който спи - да спи; но който е събуден, нека вече работи.
Гърнето си е все гърне отвън, но друго е, когато е пълно с мляко и когато е пълно с помия.
Касата е ценна не поради боята, с която е боядисана отвън, а от стойностите, които крие в себе си вътре.
Не мислете, че ако накичите отвън един хилав, болен или глупав човек, той от това ще стане здрав, умен или дееспособен. Толкова думи ви се изказаха досега - научете се вече да цените дървото по плода. Време е вече - инак пак ще оплакваме дните си.