Тогава преместихме палатката на Учителя на склона, който отива към новия Молитвен връх. Там намерихме една тераса, една равна поляна заобиколена с клекове, които пазеха завет и самата поляна беше на завет, не беше атакувана от ветровете и бе огрявана от слънце. Там опънахме палатката и там вече се установи на постоянно място. Всяка следваща година палатката беше опъвана точно там.
Който искаше да отиде при Учителя, отиваше там. Имаше пейка, масичка, столче. Ще го видите това на снимките направени по това време. Можеш да седнеш и да разговаряш при Учителя. Понякога се събираха по няколко души на общ разговор. Друг път отиваха музиканти, изнасяха концерти пред палатката, било класическа музика, било от песните на Учителя. Учителят много обичаше да Го посетят, разговаряше с всички, беше много доволен когато Му задаваха сериозни въпроси из братския живот. Тогава казваше: „Това искам да чуя от вас". След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото. Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх. Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите. Палатките вървяха по стъпките на Учителя и на Неговата палатка.
Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови камъни донесени при нашите екскурзии. После те бяха подредени с вкус и умение от приятели. Тук пред палатката Учителят държеше своите неделни беседи.