НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)

ТОМ 20
Алтернативен линк

(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)*



1. Неутралитетът ни трябва да се подчертае  наново. При удобен случай да се изтъкне, че ние чакаме да получим  Добруджа не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента  държава, а защото справедливостта, в името на която ще градят нова  Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и  Съединените щати ни дават и признават това право. Приемане [на] Добруджа  само от ръцете на Германия е опасна позиция - облагодетелстване на  приятели, както това правеше по-рано Англия.556

2. За [в] бъдеще Русия ще играе първостепенна  роля на арбитърка на Балкана, а не Германия. Това да се има предвид от  нашите политически ходове и обществени мероприятия.

3. Управляващите да се стараят да разбират нещата  и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който  съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака  да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като  качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им  се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната  стачка, и да заблуждават наивните.

4. Комунизирането на пощенци, агрономи,  железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от  предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори 80%.

5. Напоследък се спекулира между народа със  слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла Добруджа от Русия.  А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да  плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни...).

6. Видни германци се изказали интимно в едно  семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от  неумелите ходове на управляющите.556

7.С гражданската мобилизация ще е добре да се  приключи - ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от  който никой няма полза.

8. Интернирането на фабрикантите направи  впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф - само прах в  очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление.

9. Увеличението на всички работнически надници,  дадено от Министерския съвет с 15%, трябва да се последва от същото  увеличение и за работниците от военните фабрики, защото скъпотията е  еднаква за всички. Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат  решения, които се мислят за целесъобразни в момента. Още по-добре ще е  във военните фабрики [да] се възстанови старият правилник, който имаше  сила от 1919 г. до 1934 г., според който работниците участвуваха в  печалбите и загубите на заведението. Това ги правеше много по-старателни  и привързани към държавата

Изобщо с воденето на работниците в държавата  трябва да се обърне по-голямо внимание, защото то ще има съществено  значение за бъдещето на страната. По този въпрос подробности - лично.

10. Със закона за организирането на] младежта  нека не се бърза. При липса на ясно очертана здрава държавна идея в  управляващите среди (не за думи е въпросът, а за дела!), то по-добре ще е  нещата да си останат в това положение, т.е. които искат да се  организират в спорта - да се организират там, които искат в задруги -  там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика  реакция или пък задължително вмъкване на нещо гнило, което може да  зарази и останалото.

11. По военните порядки - мобилизираните  (проверени сведения). Хляб, месо, олио и подвоз - крайно лоши. Много са  заболели от стомах. Храната -по-често ориз с долнокачествено олио.  Месото - биволско или развалени консерви. Има войници, спаднали с по  10-14 кг от лошата храна и мнозина заболели. И това-още като сме при  мирна обстановка и в България... Офицерските столове са били отлично  организирани. Даже, като в село Левка, офицерите са дали пари да се  отвори лавка за войниците, продавали им кашкавала по 80 лв./кг и  печалбите отивали за подобрение на офицерския стол...

Церът му?

Днес, когато се говори за единомислие, единност и  единение между народ и интелигенция и пр., и пр., офицерът да бъде  задължен при мобилизация да се храни заедно с частта си, от същото ядене  - тогава сигурно и яденето ще се подобри, защото и контролът ще стане  по-ефикасен. За готвачи, хлебари (набедените - повече интелигентни хора,  които, да отърват копанието, отиват колари и пр.) да се устроят  предварително неколкодневни курсове.

12. При удобен случай не е лошо да се помилват и  върнат по домовете си всички интернирани работници и др. Също - и за  затворените, за които вече говорихме.

13. В мината «Перник» стават доста нередни  работи, в които не би било лошо да се надникне. Там има прекомерно  охранени хора, които продължават да се охранват за сметка на... другите.

14. На язовира над Самоков също стават някои  доста нередовни работи, които един ден може да имат за резултат събаряне  и отвлечен Самоков, па и София...

Но това, което е симптоматично - когато се  опитали да бракуват известен недобър материал, германските инженери се  обърнали с протест и ругатня. «Как? Днес, когато Германия дава Добруджа  на България, вие ще ни саботирате...» (Това е проверено - думите са  точни - нека се има предвид!...)

15. Предава се като положително, че по книгите на  «Гранитоид» съществували две пера от по 5 000 000 лв., едното - дадено  на Гунев, другото - на Божилов. Когато в Министерския съвет тия дни е  било поискано да се отвори една държавна фабрика за цимент, който според  правителствените калкулации щял да струва на държавата около 600 лв.  само вместо 1440, които сега плащат на «Гранитоид», Божилов скочил като  ужилен: «Нали си имаме фабрика, защо ни е друга? Ако е скъп циментът,  може да се намали акцизът» (а той е 80 лв. на тон...). Наистина, защо ни  е, като «ний» си имаме фабрика, а че държавата по тоя начин се ограбва  със стотици милиони - нищо...

16. Да се помисли и стори нещо, за да се тури  ръка от страна на държавата върху свръхпечалбите; още повече, че те  отиват не в ръцете на производителите, а на посредниците!

_______________________
* Забележката в скоби е написана от Любомир Лулчев на ръка. (бел. М.И.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ