12. Учителят Дънов и Неговото учение[1]

На пръв поглед Учителят Дънов е стар. Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, които издават дълбокия вътрешен живот, светят изпод буйни пъстри вежди. Чело открито, ясно. Тънък правилен нос. Би казал някой, че по тоя одухотворен образ някога е бил излян онзи бронзов Омир, скътан там във флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври.

Когато говори Той, старецът изчезва - и ти забравяш скръб, неволя, стра­дания, смърт. Едва няколко минути откак е заговорил, и вече се носиш - отвъд пространство и време - в най-светлите сфери на душата си.

И ето млъква. От катедрата слиза човек среден ръст с хармонични движе­ния. Току до тебе простичко застава. Застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И ти се питаш: Това ли е Учителят, това ли е Той?

Няколко ученици вече го придружават до скромното Му жилище с приказ­ливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели.

Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни - ученици от всички слоеве на обществото - влизат и излизат от дома Му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор, връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж при Него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслу­шани тук в друг мир.

Често ще видите пред вратата Му някогашни щастливци, за които - горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейска неволя, чули за Него, идват да подирят последня утеха. И когато излязат, лица­та им сияят, а очите гледат с други поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, [е] влял ново съдържание в техния суетен живот.

Учителят лекува тялото чрез духа. Той препоръчва най-много утринните лъчи и вегетарианска храна. Такава храна поднасят и на скромната Му трапе­за, на която винаги има гости, дошли от близо и отдалеч. Той беседва с тях или ги поучава, ако бъде запитан. Думите Му се къпят в остроумие и духовитост.

Близо до София братството има свое място - „Изгревът". Наоколо са накацали малки тухлени или дървени къщици, дето учениците Му прекарват лятото, а мнозина и зимата. На най-високото място е построен широк, светъл салон, до салона - горницата на Учителя. Тука сутрин пред изгрев слънце, пре­ди да се залови всеки със своите ежедневни трудове, учениците се събират на широка поляна с чудна гледка срещу Витоша, Рила, Люлин, за обща молитва. Правят гимнастически упражнения с хармонични движения, пеят песни - думи и мелодии на повечето от тях са от Учителя, а други - композирани от музикан­ти по дадени от Него образци. В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителят държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен курс и друг специален - само за младежи, най-вече студенти, студентки и други младежи.

Учителят обича планините. По всяко време на годината Той е с ученици­те Си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали пътеки, мостче­та и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода. До второто езеро е самият лагер.

*

Учителят Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога Той не говори специал­но върху това, защото ученикът трябва всичко сам да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това Негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението Си за живота, оттам и думите Му звучат като откровение.

Природата е жива и разумна. Нищо не е случайно. Всичко се движи по един определен план. Животът е една непреривност. Смърт, както хората под­разбират, не съществува. Раждането и смъртта са вътрешни процеси - ние мрем и се раждаме ежедневно. Умираш за един живот, за да се родиш за друг. Раят и адът - къде са те? Има ли ги? - „Ний всеки ден влизаме и излизаме и в рая, и в ада. Ако постъпваш по закона на Божията Любов - ти си в рая, ако излезеш от Бога - ти си в ада. Животът е в Бога. Вън от Него е смъртта. А това, което хората наричат смърт, не може да пречи на непреривното движение и развитие на живота - това е само една външна промяна, както ледът се топи и става вода."

Обикновено учението на Учителя Петър Дънов се счита за секта. Всъщ­ност, ако вземем определението на Толстоя, всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истин­ски, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дъ­нов не е секта, защото не е религия. И Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „Религията е облекло на истината. Религи­ята подразбира форми - тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различ­ни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Тряб­ва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито протестанти, нито окултисти, нито от каквато да е религия, чин и обществено положение - всичко това е отпосле, а което е отпосле, то не е важно. Важно е това, което е от Бога, а то е човекът. Човек не е направен за религията, а религията - за човека. От каква религия е човек, какъв е той отвън, това не е важно. Важно е какъв е отвътре."

И тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да е формалност, какъвто и да е обряд. Защото Неговото учение не е нито секта, нито религия - това е едно свободно учение за живота, един свободен университет, чиито врати са отво­рени за всички, да влизат и излизат по своя воля. Нищо на никого не се налага. Може да вярваш или да не вярваш, да си съгласен или да не си съгласен - това е за твоя сметка.

„Защо аз говоря? - Защо слънцето грее? - Това, което говоря, е за моя сметка. Само там, дето вашата мисъл се кръстосва с моята - това ще ме ползу­ва.

При Учителя Дънов ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва, с никого не спори. „Аз не искам да руша вашето верую." Той не е дори и против безбожието. И то, като религията, е само една форма, но форма на мисълта. „Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно, Бог се проявява чрез него, макар той и да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник." Или: „Ако една религия съгражда живота ми, ще я приема. Ако го спъва, ще я отхвърля. Ако безбожието съгражда живота ми, ще го приема, ако го спъва, ще го отхвърля. Твоето днешно верую не трябва да е като вчераш­ното, нито утрешното - като днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново. Апостол Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изме­ним." Ти трябва всеки ден да се раждаш."

Материализъм или идеализъм^ - Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други - материалисти отвън, а идеалисти отвътре. Главното е какъв е човек отвътре. Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем."

Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да под­тиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и без­користно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото чове­чество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място.

Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта. - „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вът­решното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине. Но оттук ин­дивидуализмът се синтезира с колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе. И ти трябва да проправиш път на тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на малкия. Голям е не този, комуто слу­жат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората. „Човек е работник Божий. Колкото расте, толкова по-отговорни задачи му се поверя­ват." Който дири съвършенство и благополучие за себе си, остава на едно мяс­то, защото се е отделил от цялото, защото е излязъл от общия план. А живот има само в цялото и само в цялото можеш да растеш. „Човешкият дух - духът на човечеството е, който ръководи живота тук, на Земята. Всички хора са само негови органи, само слуги на човечеството - на Козмичния човек. И защото слугите се карат и бият, защо го крадат и всеки i леда за себе си, затова и рабо­тите на господаря не вървят, затова страдат и те."

И Учителят Дънов иска да направи Своите ученици ратници на волята Божия. Затова те трябва да убият в себе си всякакъв страх. А затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа. И чист живот - чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Ве­рен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват (когато например е определен излет за планините и по него време завали дъжд или сняг, или стегне студ, или буря забушува, в означения час се тръгва, без да се обръща внимание на природни­те стихии. В живота си ученикът ще срещне по-страшни стихии - трябва да умее да ги понася). При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Светът е на ра[ботл]ивите." - „Редувай физическия с умствения труд." Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всич­ко. - Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо.

Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш наука­та на духовния свят."

И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свър­шват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва: „Минало е вече от мене." Който работи и се учи, той е винаги млад. Аз искам вие да сте винаги млади."

Особено препоръчва музиката. Музиката е символ на хармонията в све­та. Чрез музиката ще се научи човек да се поставя в хармония със законите на живата природа. Пропорционално числото на свършилите музикална акаде­мия, било у нас, било в чужбина, е значително. Живописта, поезията също об­лагородяват душата.

Учителят Дънов не отрича живота. Той не иска от Своите ученици да бъ­дат аскети. Те трябва да работят във всички отрасли на живота, дето се творят материалните и духовните блага - всички според способностите си, но да се отличават със своята честност и безкористност, да се ръководят от принципи­те на великата Божествена Любов. - „Бъдете в света, но не бъдете от света." Животът на земята е най-важен. Човек е отговорен не само за себе си, защото от неговото издигане или падане зависи издигането или падането на всички същества, които стоят по-ниско от него. Земята сега се намира в сферата на най-благоприятни козмически влияния. Това, което сега става на нашата Земя, никога по-рано не е ставало. Дошло е време, когато всяка глава ще узрее. От невидимия свят се иска от хората да устроят живота си по закона на Любовта. И останат ли те глухи, катастрофата ще бъде неминуема. - „Нека се радваме, че живеем на Земята, и ще дойде денят, който ще ни донесе мир и радост за всички хора." Или: „Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земя­та." Да станем проводници на Божиите закони. - Грехът е планина, която дели земята от небето. Христос прокопа тази планина, но малцина ходят по този тесен път. Или: „Бащата, майката, домът са първите институти на Земята. Да бъдеш учител, значи да родиш някого. Възпитай най-първо себе си! Свободен е само онзи, който е съединен с Бога, който има съзнателен живот." Или: „Бог и Христос са двете начала. Бог - зародишът на духа, основите, върху които се гради животът, а Христос - Разумното Начало, което излиза от Единия Бог и насочва и съхранява всички живи същества."

Или: „Бог, това са приятните мисли в нас." Или: „Вие търсите Бога на небето? - Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението."

Това, което прави впечатление, кога за пръв път се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действи­телност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните обра­зи.

Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката. Сам е добър музи­кант и често свири на цигулка. Освен мелодиите, които се пеят от учениците, има и композиции за цигулка. Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение. Често се изпълнява Неговата „Пасторала". Но особено по­разява Неговото знание на древните и на източните митологии. Неизчерпаем е също и с анекдоти и епизоди от живота на велики люде от всички векове и народи. Той следи винаги политическите и обществени движения, както у нас, тъй и по целия свят. Също и всички новооткрития в науката, в техниката, в медицината. Из всички тези области Той черпи образи и примери, за да изра­зи Своите идеи. Затова често казва: „Не вземайте думите буквално, а правете преводи." Често и сам прави преводи.

Учителят Дънов не дири популярност, но все пак Неговите последовате­ли растат от година на година. И само в България има около 40 000 ученици. Има последователи в Северна и Южна Америка, и в някои балкански и евро­пейски страни. Най-вече преведени беседи има на италиански и на английски. Също на испански, на френски, немски, есперанто, на японски и други.

При Софийското братство има детско училище, ръководено по нов педа­гогически и природосъобразен метод.

*

Това, което се каза за учението на Учителя Дънов, е само една прашин­ка. То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми. До самата му същност, обаче, едва ли се докосва. Да се обхване, да се постави в рамките на едно определение, или да се при­числи към категориите на една класификация на окултната наука, е абсолютно невъзможно. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост и животворно знание, отдето всеки според развитието си взема, което му е по воля. Това е неизчер­паем рудник от мъдрост, отдето може да черпи всеки, стига да не е движен в живота си от стимулите на грубата корист, бил той верующ или неверник, иде­алист или материалист по мировъзрение, все едно - стига да е човек с честна мисъл.

Когато Учителят Дънов говори, струва ти се, че Той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на Своите слушатели според големината им. И чувствуваш, че това обилие не може никога да се свърши.

Мара Белчева

---------------------
[1] Това е машинописен текст от Мара Белчева, който се разпространява повече от 60 години. Тя го е писала в онези години, когато е посещавала Изгрева. От този основен текст тя прави предговори към изданията на италиански и на есперанто на беседата „Високият идеал". Преди този текст сме представили и двата предговора в превод на български. Ориги­налния текст на този ръкопис ние не го притежаваме. Представяме го по два преписа, с които разполагаме.

След измамата и продажбата на нейната къща от така наречения бял брат предприе­мач, който изиграва Иван Радославов, както и нея, Мара Белчева окончателно напуска Изгрева и повече не посещава дори и Учителя. Това е изпитът на фаталната жена. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)