11. Високият идеал

Същата година излиза в превод на италиански: „L'Alto Ideale" (1925 г.), по-късно и на есперанто: „La Alta Idealo" (1928 г.), беседата „Високият идеал", държана от Учителя пред Общия окултен клас на 11.IX.1923 г. Предговорът към брошурата е от Мара Белчева.

ПРЕДГОВОР

(превод от италиански)

На пръв поглед Учителят Дънов е старец с прошарени коси, които падат надолу, смесвайки се с напълно бялата му брада. Благи очи с дълбок поглед, които, отваряйки се и затваряйки се блестят под гъсти вежди. Челото му е израз на мисълта. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Би могло да се каже, че неговият духовен образ е послужил за модел на онзи бронзов Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най-отбраните ше­дьоври.

Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на неговите думи, слизай­ки стремително от шеметни височини или разливайки се спокойно, увлича надалеч с цветовете на своята симфония изсъхналите клончета на злото. Тогава чувстваш, че ти порастват криле; изчезват болката, недоволството, старостта, смъртта. Ти вече летиш извън пространството и времето... в познати само на твоята душа сфери.

И ето че млъква. Слиза от катедрата. Среден на ръст мъж с хармонични движения. Виждаш го до себе си, в неговата неподправена простота, облечен в черно, сиво или бяло, и се питаш: наистина ли е Той? И ето вече някой ученик го придружава до неговата скромна бяла къщичка, до веселата градина с рози и кошери.

Жени, мъже, последователи влизат и излизат от дома му през всяко вре­ме на деня. Някои идват само до прага и получили мълчаливо там своя отго­вор, се връщат доволни вкъщи. Някои по-смели чакат и когато застанат пред Него, забравят защо са дошли тук и оставяйки надалеч от мисълта си дребнавите въпроси, които са ги тормозили толкова дни и нощи, слушат неговите мъдри съвети и наставления.

Учителят лекува тялото посредством духа. Препоръчва главно сутрешни­те слънчеви лъчи и чиста вегетарианска храна. Това се сервира на неговата скромна маса за ядене, където винаги сядат гости от близо и далеч. След обе­да разговаря с тях или свири на цигулка.

Винаги силен, Учителят обича да придружава учениците си на екскурзии по близките планини зиме, а през лятото - по по-високите и далечни. Слабите заякват, болните оздравяват.

В околностите на София братството притежава терен, обграден от три страни с борове. Оттам се открива прекрасна гледка към планините и полетата, които са като в мечтите. През цялата пролет учениците отиват там рано сут­рин, на изгрев слънце, за молитва. Правят ритмични физически упражнения, пеят, свирят на цигулка, обработват посятата земя, топлят се на слънчевите лъчи, учат. Песните са композирани от самия Учител или от някои Негови уче­ници Той разговаря често с тях, така както някога е правел Сократ със своите ученици. Те питат и Той отговаря. Така артистът хармонизира душите, повди­гайки ги върху крилете на любовта до по-високи сфери.

Освен неделните беседи от 10 до 12 часа, един път седмично Той води общ курс от окултни лекции за стари и млади, и друг един курс, само за младе­жи, по-голямата част студенти, и от двата пола.

Не търси популярност, но въпреки това неговите последователи са око­ло 40 000 само в България. Такива има и в Америка, и другаде. Сега предстои да се отвори окултно училище за деца от 4 години нагоре.

Някои от неговите окултни максими са: Слънцето е най-добрият лекар и най-добрият учител. Излъчвай и ти около себе си лъчите на любовта. Вселена­та е едно цяло Не убивай. Бъди смел. Бъди истинен. Имай абсолютна вяра. Душата излиза чиста от Създателя и след като завърши своето странстване, се представя пред Бога гола, само със своите добродетели. Учи се от природата. Бъди верен на ближния си и на самия себе си. Вярвай само на това, което си проверил и опитал. Няма нищо скрито. Изучи първо човешката наука и после влез в Божественото училище. Хвърли старата дреха: егоизма. Оглашеният стра­да, вярващият е изпитван, а ученикът учи.

Отричайки себе си, ще срещнеш своето Аз. Само тогава ще разбереш тайната на тайните: истинската поезия, истинската музика, истинския живот; и ще станеш едно с космическата любов.

От любовта се ражда животът, от мъдростта - светлината, от истината - свободата.

Така говори мъдрецът, революционерът, Учителят на новия живот Дъ­нов, когото старите консерватори мразят, а неговите ученици обожават.

София, 20.VI.1925

Мара Белчева

(Предговор към изданието на италиански на беседата „Високият идеал ")

Превод от италиански: Стефка Антонова Карангова

ПРЕДГОВОР

(превод от есперанто)

На пръв поглед Учителят Дънов изглежда възрастен, с прошарена, почти бяла коса, която се слива с белоснежната му брада. Благи кафяви очи с дълбок проницателен поглед гледат спокойно изпод прошарените вежди. Челото му е израз на Неговата мисъл. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Човек би казал, че този одухотворен образ някога е послужил като модел за бронзовия Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най- отбраните шедьоври.

Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на Неговите думи, слязла стремително от величествените планински върхове, се разлива спокойно из равнините, отнасяйки върху крилете на своята симфония плевелите на злото. Къде сте, страдание, мъка, нужда, старост, смърт? Едва са изминали няколко минути откакто е заговорил, и ти вече летиш отвъд пространството и времето в сферата на своята душа.

И ето, Той замълчава. От катедрата слиза среден на ръст мъж с хармо­нични движения. И ето че до тебе Той простичко застава, застава в тъмносини, сиви или бели дрехи. Ти се питаш: - Това ли е Той? Това ли е Учителят?

Няколко ученици вече Го следват до скромната Му бяла къщичка с красива градина, украсена с алени рози и кошери.

Мъже, жени, [млади,] стари, богати и бедни от всички класи - Негови ученици, непрестанно посещават дома Му. Едни стигат само до прага и мълком получили там отговор на всички свои въпроси, доволни се връщат по домовете си. Други, по-смели, чакат реда си и вече влезли, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси, които са ги терзаели вкъщи ден и нощ. Там, пренесени в друг свят, въпросите един след друг отпадат, защото всички вече са решени. Те са над тези мисли, които са ги измъчвали вкъщи.

Учителят лекува тялото чрез духа. Препоръчва най-много ранните утринни лъчи и чиста вегетарианска храна. Такава храна се поднася и на Неговата трапе­за, на която винаги има гости, дошли отблизо и далеч. Следобед Той разговаря с тях, пита ги за живота им или ги наставлява. Когато е сам в стаята Си, често свири на цигулка, а понякога и пее. Често прави това и пред Своите ученици.

Винаги силен, Учителят обича екскурзиите и във всякакво време води учениците Си на плапината. Зиме те ходят на Витоша, а през лятото веднъж годишно - на връх Мусала (най-високият планински връх на планината Рила на Балканския полуостров - над 3000 м). Поради тези чести екскурзии и поради дълбокото дишане на чистия въздух, слабите заякват, болните оздравяват, муску­лите на възрастните заякват и те се подмладяват.

В околностите на София, на едно възвишение, Братството има своя гради­на, оградена от три страни с борове, от която се открива величествена гледка към планините: Витоша, Рила и Люлин. В нея са построени много къщички, в които учениците живеят през по-голямата част от годината. Самият Учител има там подобна къщичка, в която живее, когато е там. Полетата наоколо са като в мечтите. През цялата пролет всички ученици отиват там преди изгрев слънце, за да се молят. Там правят ритмични упражнения, пеят Негови песни, песни на школата, свирят на цигулка или на други инструменти, копаят вече обработената земя, засадена с различни растения, поливат лехите, някои седят на слънце, четат, учат, рисуват. Някои песни са композирани от самия Учител като образци, а други - от учениците музиканти според тези образци. Някои от тези песни- образци са дадени от Учителя на древни езици. Някои от учениците - музиканти, поети, художници - влагат някои от идеите му в музика, стихотворения или картини. Той често прекарва много време сред учениците Си, както някога Сократ. Питат Го, Той отговаря. Учителят акордира душите, отнасяйки ги върху крилете на своята любов в по-високи сфери. Питат Го за много неща, задават Му много въпроси, на които Той отговаря поучително. Всички в Братството са жадни за знания и Светлина.

Освен неделните лекции, един път седмично се провежда общ окултен клас и още един, по-специален - за младежи, главно студенти и съученици в учението. Първите Учителят учи да използват опита, своя опит, за доброто, другите учи да използват опита на първите, без да повтарят нещата, и така да вървят напред. Не са редки случаите, в които възрастни хора в този окултен клас се учат да четат и пишат.

Учителят не търси известност, не търси популярност. И въпреки това броят на последователите Му е голям - само в България те са повече от 40 000. А такива има не само в България. Има доста Негови последователи също и в Америка, и другаде.

Ето някои от Неговите максими:

Изучи първо човешката душа [наука] и тогава влез в Божествената школа.

Отхвърли егоизма. Страда оглашеният, вярващият е изпитван, а ученикът винаги и навсякъде учи.

Когато се отречеш от себе си, ще намериш своето „Аз". Когато възлюбиш Бога, ще намериш своето „Аз". Само когато станеш еднос космическата Любов, ще разбереш тайната на тайните, истинската поезия и истинската живопис. От Любовта се ражда Животът, от Мъдростта - Светлината и от Истината - Свобо­дата.

Слънцето е най-добрият лекар и най-добрият учител. Излъчвай и ти око­ло себе си лъчи. - Вселената е едно цяло. Дори животното е твой брат. - Не лъжи, бъди смел, не убивай, вярвай. - Душата, излязла чиста от Създателя, след своето странстване се представя пред Бога гола, само със своите добро­детели. - Учи се от Природата. - Бъди верен на Бога, на себе си и на ближните си. - Вярвай само на това, което си опитал. - Няма нищо скрито. Първо трябва да се подобрява животът отвътре, в човека, и след това отвън.

Сигурността на живота е в това да бъдем в постоянна връзка с Бога.

Знанието за общението с Бога, за служенето на Бога е знание за Доброде­телите. - Извън Бога е създаден грехът. Само в Бога няма изкушения, а има чистота, има учене, растеж и развитие.

Така говори Мъдрецът, революционерът, Учителят на новия живот - Петър Дънов, Когото привържениците на застоя мразят и Когото Неговите ученици, хората на новия живот, обожават.

Мара Белчева

„Всяко Учение е истинско тогава, когато може да ни открие Божестве­ния Свят с неговата форма, съдържание и смисъл."

Учителят

(Предговор към изданието на есперанто на беседата „Високият идеал",

Бургас, 1928, Библиотека „Нова култура" № 1)

Превод от есперанто: Марина Иванова