4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА
Бях назначен като учител в село Алдомировци и вече бях по-близо до София. Така можех през седмицата да отскачам до Изгрева да слушам беседи, да се срещам с Учителя - а за мен това бе голяма сбъднала се мечта. Но имах още една мечта: исках да вземам уроци по цигулка при истински музикален педагог. Аз бях слухар - чуя нещо, запомням го и го изсвирвам веднага. Можех да свиря и по ноти, но идеалът за мен бе по-висок и аз се насочих към него. Но първо трябваше да питам Учителя. А самоук да учи цигулка, това е все едно даракчийски кон да тъпче на едно място. А даракчийският кон се движи в кръг и движи едно колело - то е тягата, която движи дарака. Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това. Поучавах се от всичко, което бе около мен. Елена Хаджи Григорова ме заведе за първи път при Христо Петков да ме види и чуе.
Ето ме на Изгрева, застанал съм пред Учителя и Му разказвам моето желание да уча цигулка при Христо Петков. Но нещо се смущавах и казах направо: „Учителю, Месецът днес е стар, на разсип е, а в понеделник е 15-то число. Месецът е на свършване, след това ще има смяна на Месеца. Днес е събота, 13-то число, не искам да почвам на 13-то число да взимам уроци по цигулка."
Ние през това време поназнайвахме вече много неща от астрологията, а много пъти Учителят в Словото Си казваше, че за да има една работа успех и съдействие, трябва да се почне на нова Луна и да се внимава в какъв ден се почва и на коя дата. А всички знаехме, че числото 13 е разрушително число, носещо енергия, която разрушава. Затова аз изказах своите опасения и исках Учителят да ме подпомогне в това така важно за мен начинание, което очаквах вече десетилетия.
Учителят изведнъж стана строг, лицето Му придоби енергичен вид и Той каза: „Никакво 13-то число, никакво свършване на Месеца, никакъв нов ден! Още днес ще отидеш и ще почнеш да взимаш уроци по цигулка от Христо Петков. Хайде, тръгвай!" И Учителят ме изпъди от стаята Си. Да, направо ме изпъди, като ми посочи вратата. Аз излязох навън, оглеждам се насам-натам, но никак не се сърдя на Учителя, че ме е изпъдил, а напротив - в мен се разлива едно приятно усещане на радост, че ето, дойде дългоочакваният ден да взимам уроци по цигулка и то с разрешението на Учителя.
Отидох веднага при сестра Елена Хаджи Григорова, с която се познавах много добре, разказах целия разговор с Учителя и тя веднага ме заведе при Христо Петков, при който и тя взимаше уроци по цигулка. Той ме изслуша и изпита, за да види докъде съм стигнал в овладяването на инструмента, и започна да ми предава уроци.
Затуй, вижте сега доколко Учителят държи на буквите на нещата. Че било 13-то число, че било изпразване на Месеца, че трябвало да се чака нов Месец и нов ден - всичко това отведнъж отпадна пред Учителя, когато Духът държи и движи нещата. Но докато се доберем до Духа - ето там е проблемът. За нас бе по-лесно, ние живяхме до Учителя и за нас бе необходимо само да питаме Учителя по даден въпрос и после да проявим послушание и да изпълним съвета Му. А за вас остава по-трудното - сами да се доберете до Духа. А това може да стане само чрез Словото на Учителя, защото то бе плод на Духа и носеше Сила и Живот. Ние проверихме това. Оставяме и на вас да направите същото, да изживеете част от онова разширение и повдигане на човешката душа при съприкосновение с Божествения Дух!
Следващата година по Коледната ваканция се отбих в училищната инспекция в София. Чета обявление, че в Чепинци има вакантно място в началното училище. Както четях обявленията, някой ме удари по гърба. Обръщам се - помощник-училищният инспектор Данаилов. Попита ме: „Ганев, какво търсиш тука?" - „Г-н Данаилов, моля те, ходатайствай ми пред чепинския училищен инспектор да ме назначи учител в село Чепинци." - „Ами защо напущаш моя район?" Обясних му, че вземам уроци по цигулка от Христо Петков в събота вечер. Но влакът, с който пътувам вечер, иде от Белград и на митницата в Драгоман има големи закъснения и не мога да си вземам уроците по цигулка. Данаилов ме хвана за ръката и ме въведе в стаята на помощник-училищните инспектори. Застана пред един и му каза така: „Колега, моля Ви да не назначавате този учител в началното училище в село Чепинци, защото ще ми вземете най-добрия учител от учебната ми околия." Изсмяха се другите инспектори. Чепинският инспектор ми подаде лист и ми каза: „Напишете заявлението и ми го дайте сега." Написах го и веднага ме назначиха учител в село Чепинци, Софийско.
