ВК: Сега искам да те питам. Ти си роден в село Водица, Поповско. Твоят род по линията на баща ти откъде идва? ПГ: От село Госталци, Търновски окръг. Когато стават въстанията, в Дряновския манастир се заграждат околните хора. Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли. И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението.
Прадядо Пеню ражда дядо Боби.Аз се казвам Пеню Ганев Бобев.Дядо Боби ражда четирима синове: моя баща Ганю, чичо ми Ради, чичо ми Колю, чичо ми Пеню. И баща ми решава да стане пособчанин (жител на село Посабина), да отиде при братята си. Отива вечерта и говори за една къща. Обаче не дава капаро и през нощта дохожда друг, който дава по-голямо капаро, повече пари на оногози и той признава него. Така ние останахме в старото село - Водица. Посабина е турско село и е богато. Да, особено в скотовъдството, кози отглеждаха. Чичо Колю имаше 80 кози, от които вечерно време ги музеха, та аз се зачудих. А пък децата им там, в двора - дворът е толкоз голям, на чичо Колю синовете, че се събираха 18 деца, а пък стрина Колювица не може на маса да ги събере - малък е трапезникът, че на едно дълго платно ги нареди. ВК: Не може да ги събере, децата. ПГ: И аз понеже бях малък и се чудя, като се връщат от жътва, как така децата познават майките си, защото 18 деца, ха-ха-ха! И всички се разделят и отиват веднага на четири снахи. И аз се чудя.
ВК: Така, Това е баща то, нали се казвал Ганю. А майка ти, откъде е майка ти? ПГ: Майка ми пак, и тя е от Водица, от Арабаджиеви, Арабаджи Петю. А пък на Арабаджи Петю синът му е мой вуйчо, на мама брат. Той отиде в Америка и напечели много пари и си купи два коня големи, ей, едри, яки. Тръгва веднъж да отиде в Попово, като си казва: „Да не отивам празен само." А пък много дърва имахме. Нарязал един кубик дърва и ги натоварил на каруцата. Седнали с вуйна. Обаче, като дохождат тука, на Ковачевския баир, където се наклонява шосето надолу, конете вземат преднина. Той не може да ги озапти, защото това са големи коне, много яки, много добре охранени, и дървата се свличат и удрят конете в краката. Конете се подплашват, започват да бягат вече галоп. Вуйчо пада с дървата, те го намъкват в краката на конете, а пък винтовете долу на оста на колата закачат вуйчо за гърдите и едното колело пада в близкия коловоз на шосето, а другото е високо и колата се обръща и вуйчо пада. Обаче му се обелила косата съвсем и пада тука нанадолу и главата му остава гола.
Ние с мама в това време отивахме да влачим вълна в Ковачевец, понеже в нашето село няма дарак. Като срещнахме вуйна, гледаме - карат вуйчо обратно, връщат го в село. Мама почна да плаче зарад брата си. Беше много добър вуйчо. ВК: Така. Значи майка ти е от Арабаджиевите и ти се раждаш във Водица.