22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Тласкан от суровата съдба, съвсем неподготвени без да имам ясна представа за сериозната стъпка в живота на човека каквато е женитбата - задомяването, аз се поддадох на този подтик съвсем хлапашки, без да споделям това си намерение с когото и да било.

Нищо не разбирах от тези работи. Тогава Дора Карастоянова, заедно с общия подтик да си направят бараки и тя поиска да си направи барака на Изгрева. Кой ще я направи? - Николай, където в основата за направата на нашата барака взех най-живо участие аз. Не искам да се хваля, но така беше. Направих я бараката. Но тя работеше в операта, като певица в хора. Като се завършваше представлението в операта към 23 часа, кой ще я доведе до Изгрева? Разбира се, че Николай. Ходих аз, когато имаше опера и я довеждах. През цялото време, по няколко пъти я питам: „Ти до края ли имаш участие и откога докога да те чакам?" Мълчи, не казва нищо. И аз от 22 часа до 24 часа съм закован и я чакам. И после се връщаме наедно за Изгрева. И така отиване и връщане, създаде се такава връзка, съвсем неопределена. Те, аз тогава, тези неща не ги разбирах и тези отношения за да мога да преценя, какво представлява този човек. И тази привързаност, но болезнена привързаност, която изпитвах тогава ме смущаваше. Не е като да срещнеш човек и да имаш приятно чувство. И пак болезненост в слънчевия възел и чувствувах винаги болки. След време тя каза: „Хайде да се оженим". Казах „хайде" и тъй стана. Много печална история. Туй чувство не го разбирах, защото не бях го преживял. Не бях се тогава допрял до момиче. Не познавах дотогава туй чувство наричано от хората - любов. Но чувствувах една болка всякога в слънчевия възел. Едно неприятно усещане, но не го разбирах, че не трябва да се свързвам с този човек, и че връзката е крайно неподходяща.

В бараката живеехме петима братя. В едната стаичка живееха Димитър Стоянов и Никола Нанков, а в другата Борис Николов, Георги Радев и аз. Жилище нямах, там където живеех беше невъзможно, защото живеех с още двама братя. А тя моята избраница, живееше сама, но в една барака от около десетина квадратни метра площ. Значи там ще се съберем. Човекът, с когото щях да се събера беше крайно неподходящ, но това не го разбирах. За тази моя стъпка даже и Учителя не попитах. Но в един разговор Той ме погледна и казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша?" Но аз разбирам ли? Не! След някой ден пак ме гледа и казва: „В стопанските постройки на един фермер в Америка се завъдили плъхове. За да се избави фермера от тях, спуснал от тавана на помещението една връв, накрая на която закачил едно парче пастърма, под нея поставил дълбок чебур с вода. Над чебура закрепил една хлъзгава дъсчица, така че плъхът, който отиде към пастърмата по нея, той неминуемо ще се хлъзне и падне в чебура, защото дъсчицата така е поставена, че тя от неговата тежест се надига". Но и този път моята глава не проумя. Най-после ме среща и малко строго ми каза: „А бе ти не разбираш ли, не знаеш ли поне, че когато птичките се задомяват, най-напред гнездо си направят". Но и този път думите му се плъзнаха в моето съзнание и отлетяха в пространството. Така е, когато съдбата провежда своят зловещ план. Най-после, когато бях вече скочил в чебура един ден Учителят ни идва на гости в тази пределно скромна дъсчена стаичка. Потънах в смут и срам, че Учителят ни намира в такава обстановка. Погледна ме след това и ми каза: „Ние ще ти дадем къща". Разбрах вече, че Те разумните Братя над нас, ще ме подпомогнат, да имам жилище. Стана наистина чудо и за много малко време, аз и семейството ми имахме вече жилище, дом, къща.

Нейният брат, на Дора Карастоянова, се беше оженил за една артистка от театъра и след това се разведе. Брат й се казваше Борис Карастоянов и имаше къща край Семинарията. И след като се разведе, после се ожени за друга. И в този си устрем за къщи, разтичва се той, с голяма енергия, намери едно място, където е сега къщата ми. Откупиха мястото от Григор Василев - демократ, от партията на демократите и голям партиен деятел. Реши да се строи и ме извика, и разделихме мястото на две - задната част на него, предната част на мен. Построи той долния етаж на къщата и тогаз каза: „Николай, къде ти ще строиш, дай да надстроим още един етаж, така че долния етаж ще бъде за мен, а горния за теб". Добре, съгласих се. Разтичах се аз, намерих пари и построихме горния етаж на къщата. Тогава аз бях вече станал „търговски пътник" на една фирма в Габрово „Христо Бойнов" - наша роднина. И вече получавах по-значителна заплата и ми плащаха пътни и дневни по сто лева на ден - беше 2000 лв. на месец и ми плащаха 2500 лв. заплата, та се събираха 4500 лв. Това бе значителна сума за тогава и можеха да се купят 3 крави. И Дора Карастоянова даде веднъж една малка сума пари.

След това Борис Карастоянов, реши да слезе в града, намери един хубав апартамент, аз му изплатих неговия дял от къщата. Понеже мястото беше на негово име, той не ми даваше документ. Най-после се съгласи да го препише на сестра си Дора, а не на мен. А това бяха мойте пари. По едно време реши да върви в провинцията. И намериха в Оряхово една къща с лозе и замени си апартамента за къщата в Оряхово. Засели се той там. Но дойде време децата му да ходят на училище. Тогава продаде имота в Оряхово и купи един сутерен в „Овча купел". Там се премести и засели. После той заболя и почина. Та след като ме излъга, дойде време и него да го лъжат и тласкат от място на място. И както каза Учителя „Ние ще ти дадем къща". И да знаеш как всичко се уреди. Нямаш представа как всичко се уреди. И аз и семейството си имахме жилище и дом.

В Младежкият клас влизаха само младежи, неженени. Ожени ли се някой, трябваше да го напусне и да отиде в Общия клас. Който се ожени - излиза от Младежкия клас. Туй го сторих и аз. Една подробност. Туй Паша Теодорова ми го разказваше. Учителят казал на Паша: „Отиди и кажи на Николай да посещава Младежкия клас". Така казал на Паша. Но тя имала работа тогава и не ми го казала. Каза ми го след години, когато времето беше изтекло.

Обикновено в Младежкия клас Учителят винаги ме изкарваше пред дъската, когато трябваше да се смята, изчислява или чертае, понеже имах заложби и дарби на математик. Много често ме питаше. Един ден Учителят ме запитва нещо по астрономия и аз съвсем несъзнателно ставам и казвам: „Ние астролозите тъй и тъй казваме". В това време става Иван Антонов и се усмихва. Имаше мнение за себе си, че е голям астролог - „Николай, ще разказва „ние астролозите". И си седна на стола. Тогаз Учителят ме погледна, но някак особено, точно особено ме погледна и нищо не каза. Но разбрах, че в тази област ще работя. Моята астрология е коренно различна от тази, която има по света. Много пъти сме разговаряли с Учителя по астрологични теми. Тогава стана въпрос за Христа и аз казвам: „Учителю, Христос навремето в хороскопа си е имал само тригони". Гласът му бе категоричен. „Не! Христа имаше само квадратури". И наистина квадратурите е най-силния аспект, дава сила. Обаче тази сила е нож с две остриета. Или да рушиш, или да я държиш в себе си да дадеш големи постижения. И неслучайно Учителят веднъж бе казал, че Христос, който е слезнал на земята е имал крайно неблагоприятни съвпади на планетите. А това е същото - това са квадратурите.

Като казвам за женитбата ми не трябва да се разбира, че Учителят е бил въобще против женитбата. В клас на една беседа Той каза: „Да има човек една разумна и благородна другарка или другар е едно благословение, но да има лоша и неразумна е ад. Да има едно семейство, едно разумно и благородно дете е едно благословение, но да бъде обратното е ад.