1. ПЪТ В ЖИВОТА

Художникът Преслав Кършовски произхожда от стар революционен род от Елена - градът, който дава на българската култура писатели и дейци на Възраждането. В летописа на града с най-дълбок родословен корен е родът на Кършовци. Още при падането на Велико Търново в 1393 г. под османско иго, имало е българи, които не са се предали. Един от тях е и еленчанинът Кършо войвода. Непреклонната му борба датира от 1400 година и продължава до 1420 г. Водил е дружина и е отбранявал селищата от Радовския проход до Железните врата над Сливен. Загинал е в лют неравен бой край село Стара река. Оставил е син Стойно, от когото се е продължил родът.

Преслав Кършовски - внук на Иван поп Христо Кършовски е син на Борис Иванов Кършовски. Известно е, че дядо му е бил секретар на БРЦК с председател Любен Каравелов, въстаник в четата на Панайот Хитов и другар на знаменосеца й Левски. Участник в легията на Раковски в Белград и дългогодишен емигрант в Румъния в средата на хъшовете.

Преслав Кършовски е роден в София на 7 април 1905 г. Склонност към рисуване е проявил още през детските си години. Баща му, Борис Иванов Кършовски - банков чиновник, е основател и секретар на Работническата партия в Своге. Преслав Кършовски остава верен на политическото наследство на революционния си род.

Детските му години преминали в тежките условия на пролетаризираното семейство. За онова време художникът си спомня с чувство на преживян трагизъм.

Като юноша той бивал вестникопродавач, чиракувал в бояджийска работилница, а после - в обущарница. Като прогресивен младеж много пъти е арестуван и задържан, а през 1924 г. - заедно с баща си и брат си. При такива битови условия с конкурсен изпит е приет за редовен студент по живопис в Художествената академия при професор Цено Тодоров. Завършва следването си през 1927 г., отбива стажуването си, но, обвинен в комунистическа дейност, фашистката власт спира назначаването му за гимназиален учител. Дипломираният художник замисля да емигрира в Съветския съюз. Решението му не се осъществява. Ето защо със скромните си средства заминава за Виена. През краткия си престой той се запознава с художествените богатства на музеите и галериите. Оттук предприема друг риск: ще замине за Полша, а оттам ще се опита нелегално да стъпи на Съветска земя. И ето, той е вече в Познан. Тук заварва национална ретроспективна изложба на полското изкуство. Запознал се с творчеството на Артур Гротгер, Ян Хелмонски, Пьотр Михаловски, Станислав Виспянски, на братята Геримски, Ян Матейко, Тадеуш Прушковски, Владислав Скочилас и други бележити художници в родината на Шопен и Мицкевич, българският ентусиаст и романтично настроен младеж остава в Полша, явява се на конкурс и се записва редовен студент във Варшавската художествена академия. В началото се самоиздържа като рисува портрети на свои колеги и познати. За проявени успехи академичният съвет още първата година му отпуща стипендия, която Преслав Кършовски получава в продължение на две години. Във Варшава той не е равнодушен нито към типичната национална полска култура, нито към славянската гостоприемност. Атмосферата в академията, изкуството на славянската столица с историческата река Висла, която се носи през полските поля и лесове от далечния юг - на север до неспокойния Балтик; онова дълбоко полско небе, което особено през трите топли сезона привлича с лазурните си изгледи. Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин. Признателният Преслав Кършовски с време ще преживее дълбоко тази духовна атмосфера, за да се върне в родината си след повече от шест години непрекъснато следване там, проникнат от духа на полския народ и неговия творчески гений в изкуството.

Във Варшава цели шест години той специализира живопис при професор Тадеуш Прушковски, изящна графика при професор Владислав Скочилас, а приложна - при професор Едмунт Бартоломейчик, театрална декорация при професорите Винценти Драбик и Владислав Дашевски, и излиза дипломиран художник на тамошната академия. Като участник в нейните конкурси Преслав Кършовски е получавал награди и поощрения. В дружбата си с полски студенти, принадлежи към комунистическата партия, във Варшава той е изпълнявал възлаганата му отговорна конспиративна работа.

През ваканцията на 1931 г. Преслав Кършовски се завръща за кратко време в София. Като член на новооснованото Дружество на новите художници, участвува в първата му изложба с две творби - „Автопортрет" и „Момиче". На това дружество той е един от първите секретари. През същото ваканционно време Александър Жендов и група прогресивни художници, между които и Преслав Кършовски, основават Съюза на дружествата на художниците. Преслав Кършовски е дългогодишен секретар на този Съюз.

След изтичане на учебната му ваканция, той отново се връща във Варшава, за да продължи по-нататък следването си. В България Преслав Кършовски се завръща в 1934 г. Към характерно българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна.

Вичо Иванов

Източник: Иванов, Вичо. Преслав Кършовски - София: Бълг. художник, 1971 г.-с. 5-6.