ТРОЙКА КИРИЛОВА МИШКОВА

1. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Бях дете на 7-8 години, когато за първи път видях Учителя (Петър Дънов). Той беше дошъл от София да изнесе беседа на Ямболското братство по някакъв случай. Точното годишно време и случая не мога добре да си спомня вече. Срещата с братята и сестрите стана в градината на бай Илия извън града. Какво представляваше градината на бай Илия? Едно прекрасно място с овощна градина и много зеленина, където братята и сестрите се събираха в празник, посрещаха изгрева на слънцето, четяха се беседи от Учителя, пееше се и всички семейства обядваха заедно на зелено, седнали на тревата. Аз и моите родители, Стоянка и Кирил, както всички, бяхме дошли от града с каруцата ни, но баща ми, Кирил Мишков, този ден не беше добре, имаше силни болки от болния си зъб и затова остана при каруцата, докато преминат. Учителят беше вече дошъл. Ние с майка ми се приближихме. Всички насядаха на тревата. Децата бяха умирени, всички притихнали и зачакахме неговия знак за молитвата. Изведнъж Той се обърна към майка ми и запита:' „Сестра, къде е братът?" Майка отговори, че той е при каруцата. А Той каза строго: „Пратете детето да го повика!" Аз изтичах при каруцата, където оставихме баща ми, превит от болките, и му казах, че Учителят го вика. Татко стана и каза: „Минаха ми болките." Отидохме веднага при другите. Всички застанахме прави за молитва. Видях Учителя, целият в бяло облечен, с бели коси и брада, изпитвах благоговение - нещо неземно лъхаше от Него. Само дето не виждах ореола над главата Му.