13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА

Ето ние пак сме пред светлите съборни дни. Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята.

От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот.

Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими. И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които по­добри проводници са тия на благородните метали. Много са проводниците на природните сили, но една е тяхната централа. Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от доб зи, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане.

Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос. Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество. Те се определиха като ученици и последователи на Учителя, от когото за пръв път чуха да заговори за Школата на Бялото Братство и за Белите братя. Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число.

Макар и малцина тогава, Учителят свика на събор в оня месец и ден - 19 август - Преображение, когато ставаше съборът на Белите братя на Небето.

На малцината братя и сестри, събрани за пръв път на събор през 1909 година в град Велико Търново, Учителят заговори за Веригата на Бялото Братство, която изпраща своите идеи и мисли от духовния свят на земята, дето те се възприемат от души, готови за духовна работа. Тук идеите и мислите се възприемат, обработват и прилагат. Верига, нарече Учителят малцината братя и сестри, събрани около Него. като начало на Неговата Школа, наречена Школа на Бялото братство с програма и задачи, давани от Школата на Бялото братство, съществуваща в Духовния свят. Призивът беше направен, Веригата - отворена, за да се включат в нея свободно всички ония души, които искат да работят за великото Божие дело на земята. Тия събори се свикваха редовно всяка година през определените месеци и дни, когато ставаха и в Духовния свят и продължиха до 1915 година. Създадена веднъж Веригата, тя незабелязано, сама по себе си растеше, като включваше всеки ден и час нови готови за духовна работа души и числото й ставаше все по-многочислено. Едно е знайно, обаче, а именно: Не всякога земята е приятелка на небето. Явиха се противодействуващи сили, които се опитаха да спрат делото Божие на земята. Забраниха срещите в Търново, забраниха съборите. Външно успяха да ограничат съборите, но не и вътрешно. Вътрешно веригата растеше и се увеличаваше. Никаква сила не е в състояние да ограничи и спре Великото Божие дело. От знайни и незнайни краища на света, от далечни и близки страни в света, души. готови за служене на Великов, се включват във веригата, незнайно и за тях самите как става това, но чувствуват в себе си един подем, една обнова - нещо красиво ги изпълва, и те сами, без никакво насилие отвън, се определят последователи и служители на някаква велика идея, от която не отстъпват нито милиметър назад.

И ето, дойде 1919 година, нещо светло блесна на небето, чу се нов зов и на Преображение, 19 август, големият двор на братската колиба отново оживя, но вече не от малцината, а от 1200 души, братя и сестри, облечени в бели дрехи, с лица весели и засмяни, с души отворени и жадни за новото, за духовното, за великото в света. Що се отнася до възрастта, не питай, това не бяха старци, изживяли себе си, това бяха души, всички жадни и гладни за Словото Божие, всички искат да чуят гласа на Бога. Възрастните ставаха млади, а младите още непълнолетни дори, ставаха възрастни.

Веригата, макар и на земята, включваше нови и нови души и растеше, увеличаваше се, с цел да опаше цялата земя, да я защити от злото в света, което цели да проникне и в най-скритите й гънки, да я унищожи. Колкото и да се сили злото, никога не ще успее - голямо е противодействието му отвън и отвътре. Веригата расте отвън, веригата навлиза и вътре в земята. Много са вече учениците, дошли на събора, а колко много са още, останали в градовете, а колко много са учениците в целия свят. Голямо множество са учениците на Бялото братство. Един е техният Учител - смирен, защото работи с Цялото; мощен, защото е свързан с Бога; силен, защото служи на Любовта. Веригата расте, увеличава се и крепне, но Учителят вече не говори за нея, тя сама говори за себе си. Тя постепенно опасва земята, като я изпълва и отвътре, и така се оправдават думите на пророк Исайя, който казва на едно място, че земята ще се изпълни със знание за Господа.

На този събор за пръв път Учителят говори в читалището „Надежда" - публична беседа - на тема „Мировата любов и Козмичната обич". С мировата любов Учителят пак за пръв път заговори за онази Любов, която обединява всички души - служители на Бога в едно цяло, в една мощна и безкрайно голяма Верига - пазителка и покровителка на човечеството. С беседата „Козмичната обич" Учителят ни обърна внимание на космоса като нещо живо, дето живеят съшества, свързани с онази велика обич, която повдига, обновява и възраства всичко живо в света, в цялата вселена - жива, одухотворена от онзи Велик, мощен дух, който я създал.

Една малка част души от Бялото братство, в сравнение с милионите и милиони братя и сестри по цялата земя, има щастието да прекара с Учителя на земята десетки години, да го вижда, да слуша Словото му и да живее с него, да го наблюдава и изучава, и днес смело да го нарече пред себе си и пред целия свят Велик Козмичен Учител.

Слава и хвала на нашия обичен Учител!

20 август 1967 г.