32. ТИ ЗНАЕШ ВСИЧКО

Тези са думите, които като основна мисъл излизаха от устата на една бедна, болна слаба жена, с боси, кални крака.

Работя в стаята си, мия пода, когато неусетно в стаята ми влезе горната жена, която с плах глас проговори: „Ти ли си човекът, който знае всичко?" Погледнах към нея малко недоволен, че ще накаля пода ми, който миех и строго я запитах: „Какво искаш?" - „Излязох от болницата като безнадеждно болна и лекарите ми казаха, че не могат да ме излекуват, но да потърся един човек, който знае всичко, дано той ми помогне. Казаха ми къде да го търся и аз дойдох при тебе. Ти ли си човекът, който знае всичко?" - Прекъснах работата си и казах на жената: „Ела с мене, аз ще те заведа при човека, когото търсиш." Аз тръгнах напред, а жената вървеше след мене. Намерих Учителя седнал на една от скамейките в елипсата и казах на Учителя, че тази жена иска да се срещне с него. Учителят я погледна и я запита: „Какво искаш?" Тя веднага отговори: „Ти знаеш всичко." Известно време Учителят помълча и после продължи: „Твоят другар се е поминал преди две години. Жената погледна към Учителя с малко оживен поглед и пак промълви: „Ти знаеш всичко." Тя стоеше права и очакваше да й се каже още нещо. Учителят добави: „Другарят ти постоянно ти пееше." - „Ти знаеш всичко." - по-сигурно потвърди жената. Учителят продължи: „Както виждаш, мъжът ти е пял цял живот, докато е бил на земята. Той и сега продължава да ти пее, защото те обича." Лицето на жената светна и тя се ободри. Тя пак тихо промълви: „Ти всичко знаеш." След това тя.се наведе дъбоко към земята, целуна ръка на Учителя и сложи пред нозете му два лева. Като си отиде, Учителят погледна към брата, който доведе жената и каза: „Вземи тези пари от земята, те са за тебе." Братът взе двата лева от земята и се усмихна.

От думите на Учителя жената разбра, че този, който тихо й пее на ухото, не е никой друг, освен нейният мъж, който и тя обича. Тя се успокои и се убеди, че не е болна, и няма защо да ходи по болници да се лекува.

Писала Паша Теодорова по думите на брата И. А. (Иван Антонов), който заведе жената при Учителя.

София, 17 май 1967 година.