Трето събрание, 14 август 1906 г.
Прочете се от Даниила гл. 10, стих 13 go края.
Прочете се от Йоана 11 глава, стих 5-16.
На това събрание присъствува духът на д-р Миркович, за когото има поставен стол около масата. Присъствуваха тримата невидими приятели -покровители частно на българския народ и изобщо на славянството. Тия трима приятели носят името Все. За тия велики небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането ни в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
„Все" значи Емануил - т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи.92 Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
Прочете се Псалом 41, cm. 3; Изход гл. 7, стих 16; Деяния гл. 18, гл. 22, cm. 14 и 15.
Духът на д-р Миркович говори чрез Учителя П. К. Дънов. Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII. в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа А. Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович на всекиго от нас каза по нещо. а на Михалаки Георгиев завърши със следното: ..На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб се не продавай."
Някои от нас запитаха духа на доктора дали се е явявал чрез медиумите в Сливен и Търново. По повод на тоя въпрос стана спречкване между присъствуващите. Понеже един от нас не ми даде да се изкажа, аз се обадих и казах, че думата има не той, а Учителят П. К. Дънов, Който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз. Той избухна и каза:
- Тук няма думата Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез Неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се.
Всички замръзнахме на местата.
