28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА
Предоставените бележки по точки се отнасят към точките, отбелязани в Пророчеството:
1. Това пророчество е преписано от стар ръкопис на печатни букви още в началото на века. То бе намерено от мен в архива, който притежавам. Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото. А за доказателство ще служи това, което се е сбъднало чрез това пророчество. Това пророчество е написано с почерка на Учителя Дънов.
2. Това пророчество има една определена дата, в която трябва да се съберат в едно събития, пророчество и съдбините на света. Тази дата е 1923 г. Погледнато тази дата от 1999 г. за нас представлява интерес, какво се е случило
тогава, за да бъде определена за окончание мира в 1923 година.
3. Наистина 1912 г. е началото на Балканската война. На 5.X.1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х.1912 г. Сърбия също обявява война на Турция. На 13 март 1913 г. превземат Одрин, а на 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос.
След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. се намесва Румъния и навлиза в Северна България. А на 30 юни 1913 г. се включва срещу България и Турция. България капитулирала, по вина на Фердинанд. На 28 юли 1913 г. се сключва в Букурещ мирен договор и България се лишава от своите придобивки по време на Балканската война.
Началото на Първата световна война започва на 15 (28) юли 1914 г. с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево. Оформят се Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и Антантата (Англия, франция, Русия, САЩ). Централните сили губят войната, както и България, която се е присъединила към тях. На 27.XI.1919 г. в предградието на Париж, Ньой, се сключва договор за мир. България претърпява втора национална катастрофа отново по вина на цар Фердинанд.
Така че Всемирната война започва от 1912 г. като Балканската война, продължава 1913 г. с Междусъюзническата война и се прехвърля във Всемирна война от 1914 г. до 1919 г.
4. Милиони са убитите, осакатените по фронтовете на Балканите, в Европа и по света. Настъпват разруха, бунтове, революции.
5. На 1 (14) октомври 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили. Българските войски с боеве навлизат и превземат Дойран. Но биват спряни от германското командване, защото разбитите от българите войски на Антантата щели да бъдат натоварени в Солун и оттам ще бъдат прехвърлени на западния фронт срещу германците. Така с намесата на германците, тази армия не е изхвърлена в морето от българските войски и тук впоследствие се създава Южния фронт. А на следващата година, 1916, той наброява 200 000 войници, които отнемат живота на хиляди български войници, но отговаря на германското командване да задържи чрез България тези войски тук, на Солунския фронт.
Ето това е годината 1915 на Възнесението на кръста Господен на небето. С него се възнасят хиляди български убити войници. Разрушена България е разпъната на кръста от една страна от съюзниците си - германците, а от друга страна е пробождана с копие от Антантата. Накрая й е окачен трънен венец на главата, тя губи войната. На 14/15.IX.1918 г. е направен пробивът на Добро поле и България капитулира. Отново по вина на цар Фердинанд.
Така че с навлизането на България във войната, онзи Свят Дух, който охраняваше България се възнесе на небето и я остави да премине през страданията на кръста Господен.
6. Турското царство наистина се разделя, като този процес започва през 1912 г., минава през 1913 г., а след започването на Европейската война от 1914 г., Турция също преминава през войната и накрая се разпада Турската империя. Получават независимост арабските територии - Сирия, Йордания, Палестина, вследствие на примирието в Мудрос на остров Лемнос на 30.X.1918 г. А на 10 август 1920 г., съгласно договора в Севър, те окончателно губят териториите на своята империя -отпада Сирия, Месопотамия, Армения, Палестина, Египет, Судан и остров Кипър, Мароко, Тунис, Либия и островите на Егейско море.
Трите царства са налице, плюс новородените царства.
7. Наистина от 1912 до 1919 г. става смятение по всичката земя, като се прибавя, че през месеците февруари и октомври 1917 г. започва Руската революция и установяването на съветска власт в Русия от комунистите. Разрушават се империи - Австро-Унгария, Русия, Турция.
8. Болшевишката революция от октомври 1917 г. в Русия, докарват източните духове на монголите и японците, носещи диктатури, провеждани от мъже с източна кръв. Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили. Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища.
А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция. Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград. На мястото му е избран на 7. декември 1923 г. Григориос VII, който почива на 15.XI.1924 г. А в началото на януари 1925 г. е избран Константин VI. На 30.1.1925 г. турците изпращат насила патриарха в Гърция.
На 28 август 1924 г. Югославия учредява сръбска патриаршия. Румъния я учредява на 19 февруари 1925 г. Българската църква е още под схизмата от 16.IX.1872 г., отлъчена от Вселенската патриаршия в Цариград.
9. През 1913 г. Атон преминава под гръцко държавно владичество. Започва обезлюдяване на негръцките обители. Отнемат се имотите на атонските манастири и те обедняват. Гърците и властите се намесват в живота на манастирите. Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград.
10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г. се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини. Признава владенията на Атон от Гърция. На 24 юли 1923 г. в Лозана се сключва мирен договор с Турция, при което Гърция запазва Западна Тракия с Атон и е задължена па пази правата на малцинствата, не само в Гърция, но и в Атон.
11. Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква. На 1 юни 1923 г. тълпа, водена от папа Ефтимий прониква в покоите на патриарх Милетиос IV и го подлага на поругание. Той е изгонен от Цариград. Новоизбраният Григориос VII също е атакуван от тълпа, водена от папа Евтим. Свалят се от фенер вензелът на Византия - двуглав орел върху златно поле. Новоизбраният патриарх също подава оставка -Константин VI е изгонен. На негово място на 17 юли 1925 г. е избран Василий, грък, но роден в Турция. Така на Вселенската патриаршия е нанесен удар от политическо и духовно естество. Въпреки желанието на турското правителство да я изгони, тя остава въз основа на Лозанския договор в Цариград.
12. Конференцията в Лозана, открита на 20.XI.1922 и закрита на 24.VII.1923 г. подписва договор и слага край на Източния въпрос при Османската империя и нова Турция. На 4 март 1923 г. е изгонена от Турция династията на Османите със сто души принцове и е разрушен Халифатът. Турция е република. От 15.Х.1923 г. столица е Ангора. На 29.Х.1923 се приема републиканската форма на управление на Турция.
В България също се развиват бурни политически процеси, разруха след войните, въстание от 23.IX.1923 г., убийства, брожение и разединение. (Виж „Изгревът", том VI, стр. 148-156).
Така пророчеството от Света гора се сбъдва. Съдбините не. света са пред
нас.
