32. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Надка: Викахме лекар, наш, защото мъжът ми, Добри, заболя от безсъние, имахме домашен лекар, В.К.: Ама той не може да спи от болестта. Надка: Просто заболя от безсъние. В.К.: А, от безсъние. Надка: От безсъние и от ден на ден се топи, топи, не може да спи ден и нощ. Баща ми се прибра от градината в къщи, у тях Пък ние в същия двор сме направили наша къща. И една вечер Добри казва: „Наде, отивам си, не може повече." Лекар викахме, ще изпратите децата при баба им, у свекърва ни. Врати, прозорци са затворени. В.К.: Лекарство даде ли му? Надка: Даде нещо, но нищо не му помага. Един часа в полунощ беше, когато Добри каза: „Наде, аз си отивам." В.К.: Ама и ти не спиш край него. Надка: Ами как ще спя при него. Отидох, чукнах там на баща ми на прозореца. Казвам: „Тате, ела, Добри е много зле." Той дойде. Повикахме Велчови, Вълкови и аз, и тати. В.К.: Вълкови кои са? Надка: Наши братя, които живеят много близо. И започнахме молитва. Както се молим, аз изведнъж никой нито съм чула, нито знам нещо, изведнъж запявам: „Идват дни на радост за ония, които служат Богу." Изпяхме я три пъти. Добри чува, като запяхме. В.К. Тази песен от Учителя ли е? Надка: Не, просто във време на молитва започнах да пея. Аз не усетих как я започнах даже. Добри чува молитвата. Тати водеше молитвата. И аз изведнъж запявам тази песен и досега не мога да си отговоря как стана това. В.К.: Ама вие при Добри ли се молите? Надка: В стаята на Добри. В.К.: И по време на молитва ти запяваш. Надка: „Чух ви като запяхте и веднага заспах, и кога сте си отишли гостите и кога сте се прибрали не разбрах." - разказваше Добри. Тати си излезе и аз тогава си легнах. На другия ден Добри на обед се събуди. Цяла нощ е спал и целия предиобед. Баща ми към три часа станал през нощта до прозореца и лекичко го поглежда, а той е вече спал. В.К.: Но той е бил в молитва. Надка: Той в молитва е бил. На обед тати идва, Добри стана: „Дай ми панталона", иска да отива на работа. Тати дойде. Няма, олум, каза, няма да отидеш, ще си починеш. Ще отидеш на работа. Наде, свари по едно кафе, каза, да се почерпим и това. И по този начин Добри оздравя. Вижда го доктор и казва: „Добри, какво стана?" Вижда го там в работилницата. Казва: „Ами мина ми." - „Как ти мина, бе, как ти мина? Аз завчера идвах." - „Ами мина ми, на. Нали имаме доктор в къщи." И така. В.К.: Аз винаги съм си задавал въпроса именно понеже заговорихме за безсънието. Учителят казва: „Когато един човек е болен, той трябва непрекъснато да се моли, даже и нощем, да не спи, а да се моли." Това съм го срещал. Надка: Това неговото беше болезнено състояние. В.К.: Той колко беше голям тогава? Надка: Ами женен, имахме вече Румито. В.К.: Ах, това са вече големи кахъри, само че баща ти беше жив още. Надка: Ами баща ми беше жив. 1961 година си замина. Да, Живко, синът ми, 1952 година си замина а преди това е било това. На децата ми бяха 7 години разликата, Живко беше ученик и Румито беше вече родена. Не помня кои години бяха. Една хубава опитност от молитвата, резултат от една чиста, искрена молитва. Ние много такива опитности имаме.

Един брат, наш съсед, заболя от бронхо-пневмония, ама двойна и пълзяща. Вика баща ми, пак този доктор Хаджи Петров, този брат беше много добър. Предан и верен на братството. Като дойде неделя, с каручката къде каквото трябва за Братството, той беше готов. Заболя и много тежко болен. Баща ми извика д-р Хаджи Петров пак да го прегледа. Идва той няколко дни, обаче нея вечер много зле и му казва, дай да му сложим една инжекция. Бай Слави си отива, но тази вечер по- леко, казва, да си почине. Тати дойде у нас и вика: „Наде, хайде да се съберем пак Добри, Велчо и Вълкови, сина му и жена му, за Слава Божия нека да направим една молитва." Влязохме, тати каза:.,,Наде, ти ще водиш молитвата." Аз се изненадах, как може аз. „Ти ще водиш молитвата." Както и да е, Господ ме научи и аз поведох молитвата и в това време ама както се молехме, ама такава атмосфера се създаде, такова нещо. Те останаха паметни за мене. Това са едни моменти, които ме вдъхновяват, когато си спомня тези моменти. Пак така както лежеше, ние вече привършваме песента и той, бай Слави, се поотърси, поотърси, седна и каза: „Бай Георги, ако аз оздравея, първо на Божията работа и после, казва, моята," И така изпълни обещанието си и живя много, много години - 80 години живя. Молитвата е много велико нещо, но много е важно, не с всекиго можеш да водиш молитва. Сега имаме там една група ние, работим много хубаво и много хубави моменти преживяваме. Аз затуй не ми се седи тук, в София. Румито вика: „Мамо, на тръни седиш." Рекох: „Руми, липсва ми моят живот. Вашият живот, това е за мене угнетение. Не мога." Виждам я, ние с нея влизаме в стаята, тя си има Библия, има си „Цветните лъчи", има си „Петимата братя", беседата много й харесала и си я чете, особено беседата „Малкият стрък", наизуст вече я знае. И молитвите, едно тефтерче от баща ми, формули, наряди, които Учителят е дал сутрин като станеш, като се събудиш, какво чувствуваш, така известни размишления пак той все си е записвал, тоз час това, тоз час това. Вика: Чета ги всички, каза, мамо. Тя не обича да парадира. Когато даже Добри беше още жив, при някое изпитание като се намира: „Сашо, Руми, хайде да направим една молитва. Дай да отворим по три стиха от Библията." И си ги отбелязват и като отидем, ще каже на Добри: „Татко, сега при такъв момент имахме такова изпитание, това ни се падна, хайде, разтълкувай ни го." Както може вече, Господ го научи и им обясняваше вече някои неща. Та оттогава тя си има нещо така, и оня ден просто каза, ама тъй, с такова възмущение говореше. Това без цигулките на Учителя, това, пианото на Учителя, това са ценности, трябва да седят за бъдещото поколение. Ей такива работи говори Сашо. Той не може да го измисли това, толкова години ходи къде ли не, та сега ли да го измисли. Преминахме хубав живот