| Алтернативен линк |
През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала. Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха. Тогава аз забелязах, че една от девойките скачаше доста непредпазливо по скалите и я предупредих, но въпреки това тя и след това продължаваше да скача. Само няколко минути след това кракът й хлътна межу камъните и се навехна и тя ревна с глас. Кракът й бе навехнат и отече веднага. Аз се свързах с Учителя, след това й издърпах крака, поразтрих го и не след много отокът спадна.
Разказал: Пантелей Карапетров
