183. УЧИТЕЛЮ, НЕ ПОЧВАЙ

От дълго време брат Георги от гр. Р. искал да се срещне с Учителя, да чуе беседата и то цялата. Пътувал с влака до София, който според разписанието му давал надежда, че ще има възможност да пристигне навреме на Изгрева за беседа. Но какво става, той с безпокойство констатирал, че влакът е направил вече половин час закъснение. Това го хвърлило в ужас. Почнал да се моли; „Учителю, не почвай."

Какво става в това време на Изгрева? Когато дошло време за беседа, Учителят слязъл в салона, качил се на катедрата. След като изпели няколко молитвени песни, направили молитва, всички седнали и вече очаквали да почне беседата, но Учителят и той чакал, Изминали се така петнадесет - двадесет минути в напрежение, но Учителят не почвал. Изпяли се тогава още няколко песни по инициатива на брата, който ръководи песните, но беседата още не почвала.

През това време по алеята, водеща от семинарията за Изгрева, през боровата гора бързал братът, който из целия път се молил Учителят да почака, да не почва. Щом като той влязъл в салона, Учителят почнал. Никой освен Учителят не знаел причината на това чакане.

По разказа на брат Цочо Диков.