109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Брат Петър Тихчев е един от първите последователи на Учителя. Веднъж той сънувал следния интересен сън:

Намирал се на едно шосе в едно поле. По шосето гъмжат хора, които идват към вратата на една голяма огнена пещ, която представлява устата на едно грамадно чудовище. Под устата на пещта вляво стои един черен великан, който грабва най- близкия от идващите и го хвърля в огнената пещ, после втория, третия, четвъртия и т.н. до безконечност, а потокът от хора. идващи срещу пещта, не свършвал. Отдясно на пещта стояли Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите.

Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го. Той е мой!"

По разказа на Г. К.

Събудил се братът още под впечатлението на страшния сън. Безконечен поток от хора, които вървят по лекия, широкия път и отиват в устата на страшното и ненаситно чудовище, към което води светският живот, животът на низшите страсти и ненаситни желания.

Най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: „Този е мой! Елате с мен!"