24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА

Един ревностен в Божието дело брат, като четял словото на Учителя, се ентусиазирал и пожелал да стане активен работник на Делото. Ето защо отива при Учителя и го пита с най-голяма сърдечност и откровеност дали не е дошло вече време да тръгнем и проповядваме Словото Божие? Да вземем Библията под една мишца и беседите под другата и да обикаляме градове, села и паланки, че да стигнем до най-отдалечените кътчета на родината. Докога ще чакаме, Учителю? Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието. Обаче не е дал резултат. Светът не се е променил." -„Е, как тогава?" - попитал братът. - „Рекох, по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в трънете или храстите и оттам праща уханието си. Ти усещаш уханието, но не виждаш кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. Постъпвайте така, че личността ви да остане скрита. Не изтъквайте себе си. Бъдете запалени свещи и светете. Вашият живот да говори вместо устата, която иска да проповядва."

Светете, светете, светете! За пример бъдете!