Да запеем песен за великото и красивото!
Да запеем песен за чистото и светлото!
Да запеем песен за братството, единството и любовта - песен за бъдещето, затуй, което идва вече, за всички хора и народи на земята,
за туй, което в един малък мащаб, в един скромен размер
е реализирано вече тук, в нашата малка България.
Да изпеем песен за Тополица!
Светлият пример за всички нас.
За всички села и градове, за всички хора и народи,
за цялата земя !
Тополица!
Светлината на Учителя те озари! И ти ще останеш завинаги, във вековете, да светиш с Божествена светлина.
Да ни даваш пример за единство между думи и дела. Да ни сочиш пътя за дейно приложение на Учението,
за влагане в живота на могъщите сили, които се съдържат в живото Божествено Слово, донесено ни от Учителя,
за прилагане на великите Божествени закони, на които Той ни научи.
Тополица! Айтос! Светлина, светлина, светлина!
„Мир, Любов, Светлина" - така е написано, така и днес стои написано с дребни бели камъчета на върха, който се издига над Братската градина в околността на Айтос.
Мир, Любов, Светлина!
Божествен мир, Божествена любов, Божествена светлина!
Това са Тополица и Айтос!...
Тук тополите са много.
Тополите са емблема на Тополица и Айтос.
Тополите, с могъщ устрем, вървят право нагоре
- стремят се към небето, към Бога.
А думичката „АЙ" - с която започва името на града, означава „свещен". Свещен е Айтос за нас.
Свещени са околностите му, дето е Братската градина. Свещена е Тополица - дете, рожба на Айтос. Свещени ще останат те завинаги, за всички. Защото те ни дадоха и ни дават жив, нагледен, достоен за подражание пример. Защото те сложиха началото на дейното, искрено, усърдно приложение на Учението.
1912 година!
Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх
-гранитния, могъщия, непоколебимия стълб на Учението в този край, любимия,
незабравимия, предания, принципния,
винаги последователен в думи и дела наш старши брат:
ГЕОРГИ КУРТЕВ
Основоположник на братското движение в този край
- в Айтос и околността.
Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев. И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица.
И ще гори Божествения Огън, ще свети Божествената Светлина, ще озарява, ще стопля, ще вдъхновява и ободрява завинаги - през вековете. Няма да бъде забравена Тополица!
Няма да бъде забравен Айтос!
Няма да бъде забравен брат Георги Куртев!
