Д-р Методи Константинов пише в IV том на "Изгревът", на стр. 504, че Лулчев питал Учителя за кармата си и Учителят му казал: "Искал ли да ликвидираш с кармата си?" Тук д-р Методи греши: Точно е обратното. Това е станало в затвора през време на процеса срещу Лулчев.
Една сутрин в затвора Лулчев става внезапно, изправя се като войник и почва да говори: "Да, Учителю, искам". След, което Лулчев пак си сяда. Около него затворниците с учудване го питат с кого разговаря. Лулчев им казал, че Учителят му се явил и го питал, иска ли да ликвидира с кармата си, на което той се съгласил.
През време на процеса срещу Лулчев се добрахме чрез познати до един от старшите съдии, който участваше в същия процес. Той каза: "Не виждаме особено голяма вина в Лулчев и смятаме към 10 години да му дадем присъда за това, че все пак е контактувал с предишните управници и двореца".
В случая Лулчев е послушал Учителя и е пожелал да ликвидира кармата си.
Не е безинтересно да прочетем и последните думи на Лулчев, преди произнасяне на присъдата му: "Г-да съдии, България се намира пред своя Златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество!"
Накрая, за сведение на четящите за заседанията на Народния съд срещу Лулчев би било добре да знаят, че на всички заседания съм присъствал и чул и прокурор, и обвиняем, и съдии, аз, Тодор Маринчевски." Подпис