В една от прекрасните беседи на нашия скъпоценен и незабравим Учител, които Той изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обед, направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя. Ние живеехме в тях, ние ги срещахме на всяка своя стъпка, и ние бихме се учудили, ние бихме търсили причината, ако те отсъствуваха. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде.
Триста души да си поискат нещо. Та кой милионер от земните може да обещае това? Но това е Учителят. Най-богатият от най-богатите. Тук между поисканите неща ще има къщи, квартири, служби, търговски сделки и много дребни и незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията.
Но беседата завършва. Учителят се качва за малко в своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват, обикновено музикантите.
Всеки и всичко е задоволено. Дежурните поканват Учителя и групата около Учителя на обед. В това време другите са разменяли мисли от беседата, разменяли са опит и тръгват за града при домашните си.
И ето какво ми разказа този ден сестра Мария. "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно, аз си помислих, от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках: Обувки!
И когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни щяха да ме чакат. Когато аз седнах на обедната маса в моят дом, баща ми каза: "А, Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземе мярка и да ти направи хубави обувки".