29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ
Катя Грива беше много фина девойка, когато дойде на Изгрева. Беше завършила музикалната консерватория в Италия. Имаше хубав драматичен сопран. Отиде в операта, одобриха я като певица, но тя там не можа да издържи на задкулисният живот на театъра, както и на официалните порядки, които съставляваха официалния живот на една оперна певица. Напусна и каза: "Там не е за мен!" И дойде на Изгрева. Срещам я веднъж и я запитвам: "Катя, защо не пеете в операта? Та там с вашият глас ще направите оперна кариера". Отговори ми: "Моето място е на Изгрева". И там остана. Заедно с още няколко сестри бяха непрекъснато около Учителя, стояха и седяха всеки ден пред салона или пред приемната на Учителя с единствената цел да Го зърнат и да проговорят някаква дума с Него. Това за тях бе една вътрешна необходимост. За тях това беше онзи зрителен досег с аурата на Учителя, чрез която се хранеха душите им. Приятелите не одобряваха това и ги критикуваха. Но Учителят разреши този проблем с чакащите сестри поотделно строго индивидуално с всяка една от тях. Катя Грива не можеше да се справя сама с финансовия си бюджет. Ако имаше пари можеше да ги похарчи много бързо. Оплака се на Учителя. Тогава Той й каза: "Остави ги при мен и аз ще ви ги давам". Тя започна да Му дава парите си. Когато й потрябваха отиваше да си иска. Учителят изваждаше нейният плик и й подаваше толкова пари, колкото тя искаше. Всички ние се учудвахме. Дали Катя не хитруваше само и само да прави по този начин по-близък контакт с Учителя. Но после се убедихме, че това не е така. Просто това беше една нейна слабост да не може да си пази парите от самата себе си. Но дойде и развръзката. Учителят й нареди да отиде да работи като учителка по пеене в провинцията. Тя не искаше да напусне Изгрева и Учителя. И тогава цели шест месеца Учителят нито говори с нея, нито я поглежда. Тя не можа да издържи на това и накрая бе принудена да замине и да работи като учителка в гр. Трън. След време Катя идва през една ваканция на Изгрева, но вече като учителка. Учителят я спира и пита: "Е, рекох, какво прави учителката по пеене? Може ли вече учителката по пеене да си пази парите от самата себе си?" Катя се усмихва и отговаря: "Учителката по пеене през денят пее на учениците, а през нощта плаче за себе си. На следващият ден учителката изпитва жалост и срам от така спечелените пари и не смее да ги харчи". Учителят се усмихва и подава десницата си, която Катя целува. Катя е щастлива, че отново Учителят я приема. Изминаха много години и Катя се пенсионира като учителка. Дойде да живее на Изгрева и винаги когато получаваше пенсията си плачеше и благодареше на Учителя, защото по този начин на Катя бе осигурена прехраната до последните й дни. Учителят тук приложи два различни метода към нея. Единият метод бе да се научи как да съхранява. А другият метод бе, да се научи как да оценява благата, с които човек борави и разполага. Тя научи този урок. Но имаше други братя и сестри на Изгрева, които не научиха този урок. Тогава трябваше сами да учат какво значи непослушание към урока, който е предал Учителят на ученика, защото този урок към едного на Изгрева бе урок към всички.
Накрая се стигна до там, че някои братя и сестри в почтена възраст останаха без препитание и парични средства. Някои дочакаха до онази пределна възраст, към която държавата отпускаше социална пенсия на бедните и изоставените от обществото свои граждани. Доживяхме да видим и това, което бе плесница за всички, които слушаха Словото на Учителя, но не изпълняваха онова, което Той говореше като правила и задачи на ученика. Първото задължение на ученика бе да изкара с честен труд прехраната си. И със своят труд да бъде полезен на обществото, в което живее. А чрез живота си да прилага Учението на Учителя.
