16. КЛЕВЕТИТЕ

В: Значи така. И накрая се върнахте пак в България. И: Върнах се заради Учителя. В: Според вас как виждате като перспектива живота на братството? И: Е, ама може ли Бог да бъде преборен от някого? Учителят много се смее на еврейския закон, там където един се бори с Бога, нали. Как ще се бориш ти с Бога? Ама всичко е ясно. Ние не се познаваме. Аз не съм могъл да заменя братството с друго нещо. На мен ми беше ясна окултната наука, много ясна, но не съм могъл да отида в никакво друго общество. Единственият Който ме привлече по човешкия негативен път, както ви казах, това бе Словото на Учителя. Познавам Го от една брошура, която Го очерни нали, а пък аз чета Негова беседа и викам, това е което аз търся. Езика ми е познат, никакво съмнение. Знаете ли, в Лом аз никога не съм казвал, че съм дъновист, не знаеше никой. Събираме се като фото-репортери на маса в един чешки ресторант, елитно общество и в това време носят вестника, нещо против Учителя писано. Възмущават се всички. Става един от масата, беше дошъл в Лом от друго място, един много интересен човек и не знам защо ме беше обикнал той мене, аз седях до него. Той вдигна ръка, казва: „Господа ще ви кажа кой е Дънов. Когато е била написана тая брошура против Него, американския консул отива при нашия главен съдия и го пита: „Има ли в България правосъдие? Трябва да има нали? Ако тоя човек е това, което пише тая брошура, защо стои на свобода? Но ако това не е вярно, защо петните един честен човек?“ Стоя само три дена по будките тази брошура и после изчезна. Аз станах тогава от масата и казвам: „Моля ви се бихте ли ми нарисували моя портрет с три думи, що за човек съм аз?“ Изказаха се за мен толкова хубаво. Викам: „Аз не очаквах толкова хубаво мнение за мен. Предпочитам един такъв описан в брошурата мошеник да ми бъде Учител, за да бъда толкова добър, колкото ме нарисувахте, отколкото един разбойник“. Така мълчат всички, нали. „Тогава разбрахте, че аз съм ученик на Дънов.“ Те разбраха не само по думите, но и по делата. Аз съм бил симпатичен, но съм носил със себе си доброто.

В: През времето на Школата много във вестниците от самите журналисти са писали срещу Учителя. Аз виждам това в много обвинителни статии от вестниците, през времето на Школата. Софийските вестници са писали срещу Учителя. И: Да. В: Какво беше вашето мнение по този род деяния? И: Ами пишат за пари, нали? Сензации. В: Някой им плащаше. И: Ама много добре се разбира, че се заплаща, всичко е ясно. Учителят пита: „Ако една муха плюе на Мон Блан, ще може ли да Го оцапа?“ В: Да, за Мон Блан е ясно. Но в тези статии те са помествали някой път много интересни неща. Доводи, поводи, критични бележки, т.е. даваха примери от живота на изгревяни. Има такива случаи. От живота на ония, които са били на Изгрева, понеже не всеки е бил идеален, всеки прави грешки, пропуски в живота си и някой път тези неща са изнасяни на показ. И: Не знам, аз не съм чел такива работи. Аз знам най-напред Лулчев написа една книга за Учителя, за да Го защити, защото Го петнят, той отива да чуе обвиненията срещу него и написа една много хубава книга за Учителя. В: Да. И: Вместо да отиде да Го изобличи, става Негов ученик. В: Да. И: Един човек, който може да мисли ще се добере до Истината, един човек, който няма морал и пише за пари, много естествено, че ще бълва клевети и зловония.