3. НЕВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ

Никола Гръблев се пенсионира като полковник, а след 9.IX.1944 г. работеше като обущар. След като си има вече пенсия, той работеше, чукаше там в една малка стаичка, не знам дали имаше два на метър и половина. Там ходехме при него. Той беше един от Невидимите помагачи на земята. А сега и горе е такъв Невидим помагач, заедно с брат Боев. А имам с него, дето съм опитала, че е наистина невидим помагач, а дето ви казвам връзката ми с него бе чрез моята дъщеря Мими. Той не пускаше в дома си всеки. По всяко време можех да отида в неговия дом и той да идва у дома.

Друго сега по-интересно в момента, знам, че около 500 души, които пак така щели да бъдат ликвидирани, белогвардейци ли как ги е прекарал през една пътека, как ги е извел, как ги е спасил. Белогвардейци след революцията. Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел. Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил.

А пък един комичен случай ще ви кажа. На гости му отива някакъв негов приятел, също военен и той поръчал на ординареца си да направи сърми от кисело зеле. И оня като направил две сърми, а знаеш ли какви сърми, колкото една глава. „Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А, чудесен беше чичо Колю.

Но да ви кажа това сега, че той беше невидим помагач. Той казваше и неговото семейство знаеше, че когато неговият ръководител му казва: „Ставай, отивай еди къде си да помагаш!“ Той ляга и все едно, че спи. Те знаят и не го бутат. И един случай: една аеропланна катастрофа. Самолета пада в едно блатисто място, блато. Всички затънали в една тиня. И ръководителя му нарежда веднага да отива на помощ там да спасява. „И аз, Йотке, се запътих към една така млада, хубава жена. Запитах се към нея. Обаче ръководителят ми каза: „Не, не нея“ и ми посочи съвсем друга и аз разбира се, че я взех нея“ и изважда я на брега, обърнал я, нали да повърне водата, тинята. Спасил я. И той след това пита ръководителя си, защо не тая, а тая? Ръководителят му отговорил: „Защото това беше единствената, която преди да се качи на самолета се помоли. Затова я е спасил. И тук настръхвам отново. Аз съм доста емоционална. Когато неговия ръководител му задава задача да помага, той усеща. А той сигурно, той беше голям ясновидец! Ама той го вижда и чувства. Той беше опасен, силен ясновидец. Той си ляга на леглото, а неговото семейство знае и не го бутат. Те знаят, че той е на работа.