9. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Втория: Имахме един брат Калудов, който беше диригент. Като капел- майстор е бил във флота във Варна, морския флот. Много добър брат, така. Той като се пенсионира, дойде, купи си място и си направи една къщичка на Изгрева. И организира един оркестър. Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата.

Направи така един голям оркестър. С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти. Така се свиреше и всички бяха доволни и Учителят така ги слушаше. Добре, ама брат Калудов поостаря малко. Предаваше после и уроци на малки и големи. И беше се по- разболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му. Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина. И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. В.К.: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата. В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му? Г.Д.: Въобще. В.К.: А, въобще. Но ти отиваш и Му казваш, че брат Калудов си е заминал. Г.Д.: Да. В.К.: А Той ти казва друго. Г.Д.: Да. В.К.: Сега, не ти ли направи впечатление, че ти съобщаваш на Учителя, че брат Калудов си замина, а Той дава съвсем нещо друго. Това може би се отнася и за неговия брак. Г.Д.: За чий? В.К.: На Калудов. Г.Д.: Въобще. Въобще говори. Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици. В.К.: А не за мъже и жени. Г.Д.: Не за мъже и за жени. Който иска да живее като мъж и жена там в света да отиде. Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри.

В.К. По въпроса за брака на Изгрева: много хора бяха оженени и омъжени. И ти спомена, че хора, които живееха като мъже и жени от света в Школата , си заминаха от този свят по-рано. Г.Д.: Виж много хубаво задавате тоя въпрос и по такъв начин много ми помагате, за да кажа неща по-за- дълбочено и да ги кажа както са. Да обясним и другата страна. Значи женитбата прилича на тия в дама, яхъра - вързаните, това нещо е женитбата. Има едни, които са женени, но са като неженени (друг път Учителя го каза), а има други, които са неженени, но са като женени. В.К.: Сега понеже ти си съвременник на тази епоха нали, аз съм чувал най-различни неща за онази епоха.

Нали са млади хора били и то всички. Значи имаше хора в Школата, които живееха като в света и платиха жестоко със своята съдба и със своят път и затова много си заминаха. Да, ние сме в тази епоха, разказвай всичко, няма кой да разказва друг. Ти не говориш за личности, а за дадени окултни случаи. Г.Д.: Ами аз ви казах нещата по принцип. В.К.: Имаше ли някои случаи когато някои си заминаха затова, че са се оженили? Имаше ли такива личности? Г.Д.: Ами аз говоря за личности, които познавам. В.К.: Кои бяха тия, които си заминаха заради това, че живееха като женени или пък, че се ожениха? Г.Д.: Ами Георги Радев, Иван Атанасов имаше един. Калудов и той сбърка и то накрая. Срещна една жена ето и се увлече. А може той не толкова колкото другата страна. Сега има много. Ето Томалевски сгреши и той обезчестил едно момиче и сега на какво състояние е. Като проследи човек, да види човек какви мъки е, какво нещо е обезчестяването. Така ходи като муха без глава, така на стари години. А пък онези, които са честни, те си отиват направо като ангели, направо нагоре. Страшна работа е прегрешението към човешкото тяло и към човешката душа. И когато Томалевски дълго време отсъствувал от Изгрева, години и когато отишъл при Учителя, Учителят му се скарал. Знаеш ли как му се скарал: „Георге, Георге, Георге, Георге, Георге“. В.К.: Значи накрая гласа му заглъхнал. Г.Д.: Тъй му се бил скарал Учителят, повтарял името му със заглъхване. В.К.: Не, тука е въпросът за личностите, които се споменават, за да се види какъв е законът. Г.Д.: Законът е много, много строг. В.К.: Който престъпва закона след това плаща много жестоко. Г.Д.: Много строг е законът. Учителят ми каза на мене така, така ми го каза, че се спрях. Обаче Учителят ме пазеше мене. Сега, ако и другите е пазил Той? Аз не мога да кажа. Учителят ме е пазил, защото веднъж едни приятели искаха да ме женят за една тогава мома и аз отидох да Му кажа: „Учителю, така и така“. „Тя каза няма право да седи тука. Тя не е зарегистрирана тука, няма право да живее тука“. Така просто предотврати. Пък аз нямах и желание изобщо. В.К.: Значи няма право да се седи тука, не е зарегистрирана и мястото й не е тука. Г.Д.: Веднъж ме гледа говорехме с една Любка Хаджиева, не знам дали я познаваш. Той там горе на балкона седи и ме гледа. Ние се разговаряме значи с нея за обикновени работи. Така аз мисля. Но Учителят като гледа така аз треперя целия и ми се пресекна гласа и разговора приключи. „Бог е ревнив“, казва Учителят. Сега и когато Учителят си замина, моята работа се нареди така, а че накрая се ожених. В.К.: Но след като си замина Учителят. Г.Д.: Като си замина Учителят, обаче знаеш ли как стана? Аз имах договор, устен с нея разговор. Викам на Станка: „Аз съм решил да не се женя“. Аз от дете имах желание да не се женя. От дете е това. Но нали се движех между женени и като дойдох на Изгрева срещнах Станка. Тя се увлече. Така стана неусетно, така щото да бъде естествено. Та е на моя добър приятел, Михаил Ангелов племенница също и на Ангел Ангелов Димитров, които са двама братя.А рождения брат на Станка е Ангел Тодоров. Отивах у тях когато отивах във Варна, отсядах у тях и всички ми бяха като близки. Майка й на Станка, аз като влизах в Салона във Варна, нали като ходех там, пък майка й на Станка казала: „Ей, този да е. Станка да е по-голяма, да го вземем за зет“. В.К.: Някой път родът усеща. Родът усеща кой ще бъде. Г.Д.: Добре, ама когато дойде 1946 г. аз ходех в семейството на брат Манол Иванов, който е бил варненски ръководител в миналото и беше на Изгрева, имаше къща. Жена му бе Люба и така ходех у тях и хранех се, давах пари, купувах това-онова и те ме обикнаха. Помагах безкористно. Добре, ама Станка пристигна на Изгрева, а като варненка в началото няма квартира, дойде при чичо Манол и леля Люба, те са варненци и бе у тях на квартира. Пък аз имам къщичка, ама нали с тях се храня при чичо й Манол. Тя нямаше рокличка, бедни бяха на времето майка й и баща й. Пък аз и паралия бях тогава, работех и купих й рокля. Аз правех тия работи не само на нея, на колко съм раздавал така безкористно. И купих й рокля, пък постъпи тук тя в музикалната академия. В.К.: Тя? Г.Д.: Да, а пък способна, музикална и затуй реших: аз ще помагам, помагах, много помагах тогава и сега правя тия работи. Други работи, пращам на приятелите така, услужвам де, услужвам, защото аз имам пари. И така то се увлече момичето. А аз не подозирам това и тя разправя на Мичето Златева: „Това е от чичо Георги, онова е от чичо Георги...“ В.К.: Тя как ти казваше, бати Георги ли? Г.Д.: Да. В.К.: Ти колко години си по-голям от нея? Г.Д.: 17 години. В.К.: Затова бати Георге. Г.Д.: И усещам аз чувствата й един ден. Казвам: „Аз няма да се женя“. Тя казва: „И аз няма да се женя“. И мина време и по едно време викам, защо не го взема туй момиче да го издържам, да му помагам, да завърши академия? да стъпи на крака. Малко е, ще свикна... Добре ама тя е по-юстин от мене. Станах пишман после, ама свърши се, подписахме там, сключихме брак, нали тогава беше във Варна, този Васил Ставрев, гдето за мястото пазарихме. Подписаха, бяха свидетели туй-онуй. И така. Обаче, казвам: „Ще живеем като брат и сестра, никакви мъж и жена. Туй ще го знаеш. Ако си съгласна, ако не - ето друг си вземи. При тия условия се женя“. И действително, майка й като дойде при нас малко така прояви желание да бъде иначе. Викам: „Като искаш да бъде иначе, то намери си друг мъж“. Тя бе ангел, моите поздравления, казвам туй, защото така живя с мен. Все едно никога не се е проявило нито чувство, нито желание, нито за друг живот, като женени. Моите уважения ще знаеш. Това е ангел човек. И аз се чудя, нали всички жени не могат да издържат. Това е родено за такова. За такъв живот чист. И тъй нашият живот протече тъй и Учителят, за да го каже онова изказване за яхъра и за да ми помогне, това не е случайно. Учителят нареди тя да дойде при мен. Тая работа е наредена значи. Разбираш ли? То не е тъй хем-хем, това е наредено.